„Мама обича да пие бира (Ариана). Мама обича ракия със салата“ – записки из българските учебници!

„Мама обича да пие бира (Ариана). Мама обича ракия със салата“

Как ви звучи това? Като изповед на дете от проблемно семейство пред училищен психолог? Не познахте! Става въпрос за учебник по информационни технологии за 4 клас. Задачата е децата да напишат текст на тема „Моята майка и аз”. Даден е пример как точно се пише и форматира текст, точно с тези изречения…

От учебник по „Човекът и обществото“ за трети клас, учениците разбират, че Васил Левски е бил заловен от полицията, тъй като нарушавал закона. Затова бил осъден на смърт и убит, без да се споменава за бесилото, нито пък за борбата му за освобождение.

И още „фундаментални“ учебникарски факти: „Освобождението на България е излишно, защото трябва да се отделят пари за армия и се забелязва рязък спад на стопанския живот, например драстичното намаляване на козите”.

Ученици от четвърти и пети клас се мъчили да изчисляват колко са главите на ламя, която се е подложила на неуспешна пластична операция. Това била една от задачите на турнира „Иван Салабашев“, който се организирал от Института по математика и информатика към БАН. Ето и условието:

„Ламя се подложила на пластична операция за утрояване на броя на главите си. Около месец по-късно, измъчвана от ужасно главоболие, помолила Иван Юнака да отреже 33 от допълнително присадените глави, понеже се оказали с ниско качество. Те се оказали толкова некачествени, че след намесата на Иван на тяхно място не поникнало нищо ново и тя останала с 18 глави. Колко глави е имала ламята преди операцията?“

Спирам дотук, макар че примерите могат да напълнят отделен учебник с примерно заглавие „ Как да създадем некомпетентно поколение от илитерати“.

След като базисното образование е на такова „високо“ ниво, интересно защо роним крокодилски сълзи за големия брой двойки на матурите?! Ако засеем гнили семена, какво очакваме да покълне?! Първокачествена пшеница, или такава с гъгрици? Риторичен въпрос.

Говорим за реформа в образованието, завардваме децата като в „Алкатраз“, за да не преписват на матурите. Е, и? Какво от това? Може ли да има реформа, без да се пресече безумието с учебниците? Различните издателства си правят сладък бизнес за милиони, за сметка на качеството на съдържанието. Може ли един учебник да прилича на жълт седмичник и да се стреми към естетиката на масовата култура? Очевидно – да!

Цял министър си отиде заради „съжителството“ с турците. Но ще успее ли някой наистина да изрине Авгиевите обори на учебното съдържание? Докато това не стане, ще преливаме от пусто в празно и ще създаваме все по-ощетени поколения.

Неграмотни, незаинтересовани и с объркана ценностна система.

Някой ще каже, че важна роля за изграждането на личността има и семейството. И ще бъде прав. Училището и семейството трябва с общи усилия да създават базисните ценности. Но ограмотяването и качеството на учебното съдържание са отговорност на образователната система. И когато децата ни учат по учебниците, описани по-горе, родителите се хвърлят да ги спасяват с частни уроци. И да дават луди пари, за да може децата им да получат знанията, които по принцип безплатното образование трябва да им даде. Подобно е положението и в частните училища, в които често качеството не е пропорционално на високите такси.

От този омагьосан кръг трудно може да се излезе. Защото е рисуван дълги години. Много здрава работа предстои в сферата на образованието. И дано този път наистина се бръкне надълбоко, защото ножът е опрял да кокала.

Милен Иванов за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: