38 години от смъртта на Георги Марков

На днешния ден през 1978г. умира писателят Георги Марков.

Той е жертва на кървавата комунистическа власт, която 45 години бе сграбчила за косата българския народ. Марков бе убит от репресивния апарат на тоталитарна България.

Но днес споменът за него живее, текстовете му още звучат като изобличителен шамар в лицето на червените сатрапи. А името му стана символ на борбата срещу комунистическото зло, беда която се стовари върху главата на българина благодарение на съветския окупатор.

Жалко, че все още виждаме зомбирани същества, повтарящи в унес бълнуванията за някакви социалистически революции и празници. Не, другари! Съветският съюз и работещата за него БКП са еманация на масовите убийства и терора. Те създадоха и крепиха десетилетия наред ужасяващата човеконенавистна и антихуманна диктатура. Те клаха своя народ, така както турчин не го е клал.

Но днес е лесно да пишем свободно. В съвсем друга обстановка е работил Георги Марков. Рискувайки живота си, той разкри на цивилизования Запад ужасите, на които е подложен българският народ, останал зад „Желязната завеса“. И заплати с живота си за смелостта, за героизма и патриотизма.

Ще си позволя да цитирам журналиста Христо Христов и неговия сайт – desebg.com. Там е описана подробно част от биографията на великия българин. Там е разказано в пълнота за неговите „Задочни репортажи“.

През юни 1969 г. след погазването на Пражката пролет предната година и налагането на пълна цензура от комунистическата власт писателят Георги Марков замина при брат си в Италия.

По това време цензорите са наложили забрана върху всички негови пиеси, които се играят по това време в театрите в България. Писателят никога повече не се завръща в родината си.

През 1971 г. се установява в Лондон, Англия. Започва работа в българската секция на радио Би Би Си, но голямата му цел е да се утвърди като писател на Запад.

Някои от неговите пиеси започват да се играя на лондонска сцена, а през 1974 г. пиесата му „Архангел Михаил” печели първа награда на театралния фестивал в Единбург.

След успешната за твореца 1974 г. той продължава да работи над нови произведения. Би Би Си излъчва една от пиесите му, написана на английски. По това време Марков започва да пише роман за живота си в чужбина. В едно от писмата до своите родители  през май 1975 г. писателят отбелязва тази подробност, но изразява недоволството от работата си над него. Именно това го провокира да започне да пише друго произведение – за живота в България.

Така се ражда идеята за написването на „Задочни репортажи за България”, книгата, която ще се превърне в най-точната и задълбочена панорама на обществено-политическите отношения в страната по времето на комунизма.

Още в първите редове на “Задочните репортажи” писателят разкрива, че е изправен пред противоборството между желанието да “забравя всичко, което е било преди – и добро и лошо” и “трудно удържимия болезнен порив на човек да се изприкаже, да изговори докрай всичко”.

Надделява второто желание, “което ми казва, че миналото е по-реално от настоящето, защото в него съм се родил и чрез него съм познал себе си, че то е неделима част от тялото и духа...”, посочва Марков.  Позицията му обуславя и дълбокия вътрешен мотив, родил “Репортажите”:

„Желание, което ми заповядва да не отстъпвам моята България на онези случайни хора, които случайно са се родили в нея, случайно живеят там и случайно ще си отидат, защото нито я познават , нито я обичат, нито ги е грижа за нея, защото са слепи и прости слуги на чужда страна и чужда воля... Това желание ме заклева да разкажа каквото знам, така както е било...”

Компромисът на Би Би Си

„Репортажите” представят детайлна дисекция на живота в България през ерата на комунизма, на „живот под похлупака на партията”, както самият писател го определя.  Отделните глави започват да се излъчват по радио „Свободна Европа”, за което Марков постига споразумение след известни противоречия със своите работодатели в Би Би Си. Оттам му забраняват друга радиостанция да използва гласа му, защото договорът, който е подписал има редица обвързващи клаузи. На Марков се налага да убеждава шефовете в Би Би Си, че изявите му по радио „Свободна Европа” ще са свързани единствено с проектите му на писател.

Колегата на писателя в българската секция Дянко Сотиров обяснява: „В договорите, които подписвахме всички в Би Би Си, се казваше, че цялото време и всичките ни таланти принадлежат на корпорацията. Ако искате да публикувате нещо извън, трябва да представите своите материали лично за одобрение от секцията. И разбира се, не ставаше и дума да говорите с вашия глас по друга радиостанция, особено с радио „Свободна Европа” или „Гласът на Америка”. Но в неговия договор му беше разрешено като писател да продължава писателската си дейност. И беше успял да представи тези свои репортажи като извадки от една предварително написана книга. Много важно е, че той не говореше по радио “Свободна Европа”, а те се четяха от сътрудник”.

Писателят Димитър Бочев, завеждащ седмичната културна програма „Контакти” в „Свободна Европа”, посочва: „Тогава се гледаше чиновнически. Действително Марков имаше конфликт с Би Би Си. Там държаха именно на това той да работи само за тях, защото бяха чиновници, а не хора на духа, защото толкова ги и интересуваше съдбата на нашите поробени народи. И Марков е единственото изключение, на когото все пак е разрешено да изготвя материали и за “Свободна Европа”.

Източник: desebg.com

коментари

Напишете вашия коментар: