Кандидатът на РБ

Седем са предложенията на реформаторите за изборите наесен.

Имената не са изненада, всичките вече бяха коментирани като вероятни кандидати, без Корман Исмаилов. Едва ли може да очакваме друго, това са в момента кадрите на Блока, с по-добри фигури те не разполагат. Може да кажем, че дори беше излишно цялото чакане, за да ни предложат накрая лицата, за които всички предполагахме.

Тези кандидати не носят изненади, нито допълнителни ресурси. Трудно ще бъде и да надраснат собствените си партии, за да се превърнат в общи кандидатури за цялата десница. Доста от тях са взимали страни в скандалите между партиите в Блока, така че днес ще им е сложно да обединят симпатизантите на отделните партии. Силните имена сред тях носят и наследство от миналото, като Трайчо Трайков, Огнян Герджиков, или Гроздан Караджов, с което ще трябва допълнително да се справят. В предстоящата кампания тези хора ще бъдат изправени пред изпитанието първо да осигурят собствените си редици в РБ, после да преодолеят напреженията вътре между отделните формации, и чак след това да разширят, ако могат, своята подкрепа. Това ги поставя в неизгодно пложение спрямо другите кандидати, на БСП и ГЕРБ. Те имат много по-тежки задачи от конкурентите, много повече работа за вършене, преди да стъпят на пистата за „Дондуков 2“.

И затова изглежда необяснимо спокойствието, с което лидерите на Реформаторския блок се отнасят към проблема. Протакането на избора, прехвърлянето на отговорността за това на разни допитвания и проучвания, отказът да започнат същинската работа за кампанията - всичко това граничи с безхаберие. Като че ли реформаторите не искат, или поне изглежда сякаш не могат, да влязат в битката наесен. До момента няма нито едно сериозно послание от РБ, нито едно силно изявление на лидерите им, което да оставя друго впечатление. Ако подобна тактика може да си позволи ГЕРБ, то РБ едва ли се самозалъгват, че за тях също става. Сравнете това бездействие с тактиката на БСП - там ген. Радев се изстреля за дни на върха на новинарския поток, преди дори да е заявена кандидатурата му официално. Едва ли има някой в страната, който да не е научил името на генерала вече. При реформаторите обаче вероятно чак през септември ще разберем кой е кандидат.

Каквито и да са мотивите за това бездействие, резултатът от него ще бъде еднакво лош за всички. Възможно е отделни фигури вътре в блока дори нарочно да саботират процеса, но и тези сметки ще излязат криви, защото премиерът Борисов ясно каза: След тези избори променям кабинета, от резултатите наесен ще зависи новата коалиция и правителство. При слаб резултат РБ рискуват да изпаднат от управлението, без значение кой е виновен за провала на изборите.

Вероятно най-безболезненият начин РБ да излезе от безизходицата си, е да приеме предложението на Лукарски, което той внесе от името на СДС. Предварителни избори вътре в блока, за да бъде определен с електронно гласуване общия кандидат за президент. С подобни избори тези седем номинирани кандидати ще могат да наваксат изоставането си, да изчистят напреженията и съмненията около себе си, да изградят стабилни твърди ядра сред своите симпатизанти. Едва тогава те ще могат да започнат истинска кампания, с натрупан опит, разпознаваемост и публичен образ наравно с другите. Победителят в предварителните избори ще има правото да потърси и външна подкрепа, както и да разчита на своите колеги.

Предложението на Лукарски днес е по-важно за РБ, отколкото всички останали процедури, които ги занимават. Каквито и допитвания, препитвания и подобни опити за легитимиране на бавенето си да правят, реформаторите нямат друг ход за реално, истинско сплотяване на редиците. Нито за налагане на кандидатурата си, без изцепки и теснопартиен егоизъм, а такъв има предостатъчно в блока. Идеята на СДС е единствения изход от ситуацията, в която се намират. Вече дори няма значение кой ги докара дотук. Важното е на тези избори да постигнат поне резултатите от последните, където се представиха много добре.

Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: