Вероятно вече сте чули за новия закон за адвокатите.
С промените в него, те ще се облажат здраво. Вече ще ни трябва адвокат за всичко - за данъчното, за НОИ, за Търговския регистър и така нататък. Разбира се, досега се оправяхме чудесно и без адвокати в тези служби, няма нужда за архитектурен план за строеж да наемаме юристи, нито за да вземем документ от БНБ. С новия закон обаче ще сме задължени да плащаме и на тях за тези неща. Нещо повече - ако не ги наемем, ако например някой друг ни подготви документите, те ще ни глобяват, до десет хиляди лева, а глобите ще отиват в техния джоб. Нали разбирате, каква перфектна бирническа схема са измислили? Вашият счетоводител, който до сега чудесно се е справял с всичките сметки за НАП, НОИ и останалите, днес ще трябва да наеме адвокат, за да прави същото. Без адвокатът да разбира и бъкел от счетоводство, той ще ви прибере парите с един подпис.
Този закон беше скандален още когато го внесоха миналата година. Срещу него се изказаха КЗК, БСК, Министерство на финансите, Камарата на нотариусите, кой ли не щеш. Според тях тези поправки в закона ще ощетят гражданите, ще натоварят бизнеса с около милиард лева годишно, ще създадат корупция, особено с новите вписвания, където за разлика от нотариусите, адвокатите официално са пристрастни, те защитават интереса на своя клиент.
Не е нужно да си правист, за да се сетиш, че монополизирането на дейности е вредно. Да дадеш само на адвокатите да вършат всичко, е очевиден монопол. А да им позволиш да глобяват другите, които всъщност наистина вършат работата, граничи с цинизъм. Този цинизъм днес е основна черта на народното събрание.
В правната комисия, където би трябвали да гледат закона и да го обсъждат, няма нито дума за тези проблеми. Комисията го пуска с радост, защото там всички са адвокати, а когато се надигна недоволството, си измиха ръцете. Щели да го коментират в залата, там да го оправят.
Комисиите в НС са мястото, където се правят и поправят законите. Те са важните органи на парламента, там се предполага, че професионално се гледат законите. В тях трябва да са специалистите по теми, тяхното мнение е водещото по-късно при гласуването на цялата зала. Правната комисия в НС е била почти винаги с ранга на Горна камара на парламента - тя се произнася по повечето закони, дали са годни, или не.В дискусиите в комисиите са представени пропорционално партиите, там имаме и оценката на външни експерти, които комисиите често канят за съвет и мнение. В комисията идват и становищата на държавните органи, които са нужни за оценката на последствията от предлаганите закони, за тяхното приложение от администрацията.
За жалост, това отдавна не е така в родния парламент. Комисиите станаха просто маша на властта и специалните интереси. Те нямат собствен дневен ред - гледат само това, което им каже шефа. Те не правят промени - пускат като роботи всичко, което им поръчат, а после, ако стане скандал, изведнъж прегласуват всичко. Те се превърнаха в гумен печат на поръчителите, безплодно събрание на безгръбначни хора.
А ролята на депутата е именно това - да намери обществения интерес в закона, да постигне баланс на исканията. Всеки закон е лобистки донякъде - той обслужва групови интереси. Работодателите винаги ще искат ниски данъци, а работниците - по-високи заплати. Задача на депутатите е да решат, колко именно да са, как е най-добре за най-голямата група хора. Груповите интереси винаги лобират - инвалидите за високи пенсии, еколозите за повече гора, бизнесът за по-малки осигуровки, земеделците и строителите - за по-малко гора, за повече земя за строителство и обработка.
В сблъсъкът на тези интереси се ражда законът, точно в комисиите. Там трябва да се реши този спор между различни, противоположни искания. Всеки закон регулира някакви обществени отношения, в полза на едни, в ущърб на други, няма пълно щастие. Затова сме пратили тези уж народни избраници, да защитят публичния, големия интерес на повечето хора. Че адвокатите ще искат да ни таксуват и за дишане, това е ясно. В обществен интерес е да не позволим на една малка група хора да ощети няколко големи. Да не взимат пари за нещо, което не вършат. Да нямат монопол над всички юридически услуги. Да не прибират пари от глоби, все още има държава тук, не бирници.
Проблемът е, че този основен принцип и функция на парламентаризма е забравен у нас. В България парламентът е просто придатък на кабинета, вижте само колко закони са внесени от управляващото мнозинство, и колко от правителството. А когато законотворците се хванат да законотворят, тогава влиза закона за адвокатурата. Ние сме парламентарна република само на хартия. Показва го и рейтингът на НС, и подобни скандали, и прегласуването по заповед на премиера на редица решения, ей така, днес има декларация за Турция, утре няма.
Пробвайте нещо - попитайте на улицата десет човека,кои са техните депутати от избирателния район, да им кажат имената. Пет от десетте няма да знаят нито едно, другата половина може и да се сети за някой. А в районите са многомандатни, в големите градове са по 8-9 и нагоре избраните депутати.
Този скандал с адвокатурата е пореден, има и други подобни. Той отразява сриването на Народното събрание, неговото превръщане в послушен апарат за подкрепа на кабинета и влиятелните интереси. Народните представители отдавна не представляват народа.
Емил Кошлуков за Демокрация днес
коментари