Нинова, или за демокрацията

Оригиналът с това заглавие е от Русо и е за Емил, или за възпитанието.

Това е първият и вероятно най-важен трактат от него, написан през 1762г. По същото време Паисий завършва Историята, което обяснява доста неща, но да не се отплесваме. В мелодраматичното писание, според Волтер, се говори за отношението между индивида и обществото, за правилното възпитание на децата.

Именно за възпитание става дума сега. Не за образование, не и за знание. Нинова е образована достатъчно, в БСП знаят отлично какво е демокрацията и какво е тоталитарната държава. Всъщност точно в БСП би трябвало да го знаят отлично, от собствен опит. Те го провеждаха, ние бяхме само опитните животни, докато опитът не се провали и на хората им омръзна да са опитни животни. Нямам никакво съмнение,че Нинова и нейните колеги в партията са наясно по това. Не подценявам интелекта им.

Затова твърдя, че става дума за възпитание, за дълбоко вкоренени убеждения. Когато казват, че демокрацията ни е отнела много, те си вярват. Знаят, че не е вярно, но си вярват, защото така са възпитани. Познавам не един бивш комунист, немалко техни деца. Те са възпитани така, в недоверие към демокрацията и хората, могат да говорят обратното, но не им е отвътре. Вероятно това е едно от тежките наследства на комунизма, лицемерието. Толкова беше фалшива онази система, че само с двуличие можеше да съществува, иначе всеки комунист трябваше да полудее. Защото няма как по цял ден да обясняваш, че петилетката е преизпълнена предсрочно, а в магазина да няма мляко. Че гнилият империализъм умира, а социализмът побеждава в цял свят, докато чакаш десет години за Москвич. Все пак си виждал какво представлява Мерцедес, поне на картинка.

Този когнитивен дисонанс, постоянното живеене в лъжа, която трябва да отричаш всеки ден с плам, е пагубен. И лекарството бе цинизъм, Желев го наричаше живот на два етажа, единият публичен, другият личен. Два отделни свята, които трябваше да са един официално, лъжата трябваше да е истина. Да ръкопляскаш на речите на генералния секретар, докато разказваш шепнешком вицове за същия. Вкъщи да псуваш властта, а на манифестацията да ѝ се радваш и скандираш.

Двуличието бе разковничето, ключът от палатката за комунистите тогава. И за повечето хора, все някак трябваше да живеят и останалите, които нямаха смелост да се опълчат. Формално всички подкрепяха режима, радваха се. И така се възпитаха поколения, модус на оцеляване беше за обикновените хора. За комунистите се превърна в изкуство, те бяха възпитавани в лъжа и пропаганда, те знаеха, че не е вярно, но си вярваха.

И когато падна системата, те знаеха, че е вярно, но не вярваха. Те знаеха, че ще има промяна, но вярваха, че те ще я правят. Вероятно е и така, те я правиха предимно, превърнаха се за една нощ от марксисти в едри капиталисти, от атеисти в набожни, от виковете Слава на КПСС до влизането в НАТО отне малко по-дълго.

Обаче те знаят, че е вярно, но не го вярват. Те са наясно, че демокрацията е без алтернатива, но не ѝ вярват. Децата им учат и живеят в Америка, но обичат Путин. Те просто са възпитани така, в лъжа и лицемерие. И чат пат се изпускат и си го казват.

Нинова е честна, когато казва, че демокрацията ѝ е отнела много, защото си вярва, без да е вярно. Тя изразява когнитивния дисонанс на своята партия, която на гърдите носи днес кръст, а в сърцето - петолъчка. И понеже е трудно човек да държи две противоположни идеи в главата си едновременно, трябва някак да ги спогоди, да ги намести, без да е луд, тогава идва това. Или отричаш едната, сменяш представите си, или намаляваш значението на другата, да не е чак толкова неудобно. Това е, не е сложно.

Нали сте чували изказване от рода: Абе не е лошо момче, ама като се напие, посяга на жена си, иначе е много работлив и добър. Класика, той пребива жена си, но иначе бил много добър. Ето ви пример от бита, от Балканите. Нинова дава от политиката, от БСП. Едно и също е, нали?

Демокрацията ни отнела много. Добре е да продължи мисълта си, щом демокрацията отнема, тогава кое дава? Нека каже, да чуем какво предлага.

Щото и тя чак толкова не вярва, че ще ѝ повярваме.

Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: