Кошлуков: Време е за голямо обединение на десницата

- 27 г. след раждането на СДС какво остана от него, г-н Кошлуков?

- Много по-малко, но все още това е единствената дясна партия, за която не можеш да кажеш, че е оцапана. Тези, които бяха клиентелата, напуснаха. СДС е партията на България, от която всеки бивш председател си е направил друга. Всичките, които са използвали СДС през годините, вече са навън. Вероятно СДС днес изглежда като доста вяла и безсилна, но със сигурност почтена партия. Там няма нито един, който да е приватизирал. В СДС днес няма никой, финансиран от олигарси. По страната седесарите са старите демократи, които още пазят ентусиазма и идеализма. Т.е. СДС е почтена, морална, доста малка и прекалено скромна. Думата “прекалено” е важна.

 - Периодично се чува, че СДС вече си е изживял времето. Тези дни Румен Овчаров обясни, че да се делим на комунисти и антикомунисти, е вече анахронизъм.

- Комунизмът за нас е голяма тема, за разлика от другите страни, в които тя може да е затворена. Тук 45 г. сме го живели и последиците от него все още са налице за милиони българи. През тези 27 г. обаче децата на номенклатурата отново превзеха нещата, станаха изведнъж капиталисти. Хората, които ни учеха, че религията е опиум за народа, днес се кръстят първи в църквата. Хората, които ни обясняваха как човек за човека е брат и всичко е общо, днес са най-едрите капиталисти. Това е лицемерие. Призивът на Овчаров да забравим комунизма е “Не ни търсете сметка!”. Искат да се измъкнат, но комунизмът е враждебна на човечеството идеология. От фашизма са минали още повече години, но никой не казва: “Да забравим враговете от фашизма, да не ги съдим повече.” Иди го кажи в Германия.

- Какъв е днес пътят пред десницата? Левицата има шансове да расте след последните избори.

 - Левицата в България няколко пъти взема властта и изглежда в подем, след което резултатите след управлението ѝ са още по-съкрушителни. Напомням ви успеха на Жан Виденов - категоричен, и пълен срив. Тройната коалиция - пълен срив. Кабинетът “Орешарски”, когато Станишев от 40 депутати ги направи 80 - отново тежък провал. Така че аз се съмнявам в умението на БСП да управлява добре. Тя е имала шансове, които винаги са завършвали плачевно. Вероятно сега са извадили поуки. Искрено се надявам този път да са по-успешни, ако вземат властта. България няма нужда от сътресения.

- Как да използват времето в опозиция, ако десните станат такава?

- Пред десницата има два пътя. Или ГЕРБ като най-силната партия да поеме инициативата и да каже: “Време е за една голяма нова десница в България.” Широка, на цялото дясно. Но очевидно ГЕРБ не е достатъчна - видяхме го на тези избори. Другият вариант е да поставим след 27 г. основите на силна дясна формация, в която по примера на СДС от 1990 г. да влязат всички с общи цели и идеали.

- Това минава ли през разпада на сегашните десни партии?

 - Не. Може да бъде коалиция, може да е съюз. Ако пък ГЕРБ продължава да твърди, както досега, че е самостоятелна, тогава исторически, морално и политически правото да я инициира е на СДС - най-старата, сравнително най-чистата и най-опитната партия.

- Сега ДСБ упражнява партийно строителство.

- Да ви напомня, че ДСБ три пъти напуска СДС. Единия път избяга Костов, като избраха Надежда Михайлова. Върнаха се. Втори път избягаха от Синята коалиция. Върнаха се. Трети път бягат от РБ. Не може по този сектантски, лицемерен начин да се гради десница. СДС трябва да намери говорители и без високомерие, спокойно и с уважение към всеки да започне диалога. В България има много десни хора. Има три големи въпроса, на които трябва да си отговорим. Първо, да приемем миналото си. Да кажем Желев наш президент ли е, или марксист, Костов наш премиер ли е бил, или крадец. Трябва да прочетем историята си заедно. Без десницата да реши въпроса с историята си, всеки път ще преговаряме с призраците от миналото - ама тоя какъв беше, ама ония са боклуци. Второ, десницата трябва да отговори ясно каква България си представя, зад кои каузи застава. Третата голяма задача пред десницата е да намери пътя си извън традиционните аргументи. Антикомунизмът е голяма тема, но вече не за всички. Вече има и нови. Докато ние лепим на панелката стиропор, ония правят коли, които се движат сами. Светът се развива и десницата трябва да е инициаторът, водачът във визионерските въпроси. Тя има в себе си потенциала за това. България, освен че трябва да стигне Европа, трябва да се модернизира. Десницата трябва да излезе от клишетата и да погледне напред с взаимно уважение и без високомерие. ДСБ отблъсква хората именно с тази арогантност и самонадеяност.

- Мажоритарните избори как трябва да се въвеждат - изцяло или германската система 50:50?

- Мажоритарни избори на два тура няма никъде по света в този им вид. По цял свят са смесени системи. Само в ЕС има над 70 модела. Огромният проблем при мажоритарната система е, че половината страна не е представена в парламента. Представете си, че за един мандат се борят 4-ма човека. Първият взема 26%, вторият и третият - по 25%, четвъртият - 24%. Ще влезе този, който е взел 26%, нищо че 74% са гласували против него. 3/4 от страната не го желае, но той ще управлява. В Англия се е случвало два пъти, в Америка сега е подобно с Хилари, партията да губи изборите като гласове, но да ги печели като мнозинство точно заради тази система. Да ви припомня, че Тачър в най-големия си блясък, когато със 140 души имаше мнозинство в британския парламент, взе по-малко от 1/3 от гласовете в цяла Англия и по-малко от половината от гласувалите. Давам пример с Канада. През 1993 г. една от зелените либерални партии изкара 16% и взе двама депутати. Квебекската партия взе 18% и имаше 25 депутати. Единствен смисъл на мажоритарната система е да създава правителства без коалиции. Тя винаги бонифицира едната партия, за да има самостоятелно мнозинство. Изкривява вота, наистина можеш да влезеш с волята на 1/4 от страната. Макар че във Великобритания тя даже не е на два тура - на два тура още повече ще се изкриви системата, в момента консерваторите управляват с подкрепа, по-ниска от 30%. Безумно е.

- Какво да правим ние?

- Днес е XXI век, когато имаме ДПС, националисти, десни, зелени и т.н. и всеки иска своето представителство. Това, което се счита за добро днес и се приема на много места, е т.нар. немска избирателна система. Този проект съм го внесъл през 2002 г. в парламента. Приехме го на първо четене със 160 гласа.

- Трябва ли да променяме Конституцията?

- Америка смени 50 президенти с една и съща конституция. Русия смени 10 пъти конституцията - все Путин управлява. Нашата конституция няма никакви технически проблеми в момента. Нашите закони не се прилагат - това е истинският проблем. За да работят, трябва да има санкции. Как новата конституцията ще реши това?

- Излиза, че призоваващите към нова конституция са популисти?

- Откакто свят светува, хората търсят магическо решение на проблема. Обаче такова няма. То и на Хари Потър му трябва и пръстен, и наметало, и пръчка. Само с пръчката не може. Историята за добрия цар от Ивайло насам е най-позорният мит в България. Идва някакъв, изведнъж израства от зелето и ни оправя. Не, няма такова нещо. Животът се създава всеки ден, всеки миг. Демокрацията не е последна спирка на метрото, а процес. Затова ни трябва силна десница, която да го води и развива. Не вярвам, че левицата може.

Източник: „24 часа“

коментари

1 Коментари

  1. Ивайло Братоев 2016-12-01 18:30:47

    Да, има такава гледна точка, тя има резон, но нещата в мисленето и най-вече в постъпките на т.нар. десни са толкова деформирани и личностно-егоистични, че да се говори за партии в чисто идеологически аспект в България е много опасно и много лесно може човек да се подхлъзне в тази материя... Казано по друг начин -прекалено много време мина, смесиха се нещата, олигарси управляват дневния ред на обществото, моралът не е привлекателна категория, духовността отиде на втори план, вяра липсва, атеизъм и богоборство е завладяло душите на хората, смирението изглежда срамно, подражанието на първосигналното мислене и действия на мутри и чалгаджии е издигано в култ/вкл. и от медии/.. въобще рядко човек може да попадне на дълбок и смислен анализ на ставащото, в който да не личи някаква обвързаност със силните на деня...Чисто идеологически г-н Кошлуков е прав, но въпросът е доколко тези идеи могат да получат разбиране, осъзнаване и гражданственост в широк кръг маси от обезверения български народ..???

Напишете вашия коментар: