За циганчетата, които ще получат стипендия за успех

Разбира се, можех да напиша заглавие от рода: За няколко евра повече, или За кожата на едно циганче, но кой ти помни старите филми вече, затова кръстих статията така. 
 
Това е интересна тема - как общата култура е важна за разбирането помежду ни. Ако нямаме споделени знания, обща координатна система, ние не може да общуваме пълноценно. Да дам стария пример - ако аз ти кажа, че има нещо гнило в Дания, ти може да си помислиш, че е гръмнал консервеният комбинат в Копенхаген, ако не си чел Шекспир. Когато говорим помежду си, ние правим постоянно препратки, намеци, позоваваме се на общоизвестни - според нас - културни факти от литературата, киното, театъра, науката. Трябва да и учил малко астрономия, за да схванеш, че не може да се появяваш на работа по-рядко от Халеевата комета. Малко физика е нужна, за да се усмихнеш на шегата, че ако Митьо Пищова скочи наистина в джакузи, ще се вдигне цунами до Тетевен. И ние ядем бонбонки тик-так, и ние сме пушили цигари Кент, нали така? Пълноценното израстване, развитие в обществото предполага минимум знания, които всички имаме заедно. Всъщност, това е цялата задача на средното образование. неговата цел не е да направи интелигентните деца гении. Ако те са гении, вероятно ще се развият и без това, примери колкото искаш.
 
Целта на образованието е да не допусне останалите да станат глупави.Да осигури базата познание, общата култура, необходимата основна информация за всеки член на съвременна България. Така е и в Америка, и у нас. То затова е задължително, за да задължи децата да имат тези знания. Без тях те не могат да се впишат успешно после в средата, да се развиват и работят. Може да не си математически вундеркинд, но таблицата за умножение ти трябва и в кварталната бакалия. Ако си български гражданин, трябва да знаеш нещо и за историята на България. И училището е мястото, където това става.
 
Има деца, предимно от малцинствата, или от по-бедни семейства, от мали населени места с ниско качество на образованието - с две думи, от общности, които по някаква причина не им осигуряват среда за добро образование. Просто ги има, тук и по света. Не давам оценки на причините за това, не казвам чия е вината, но фактът си остава същият - има деца, които не учат, или учат зле, некачествено. Те рискуват да навършат пълнолетие, без да притежават този минимум от знания и информация. И това ги обрича на неуспех, на безработица и маргинализация. Няма как тези деца да получат добра професия, добра интеграция, достъп до възможностите на останалите. Те ще бъдат малограмотни, неуки, неприобщени към нас. Ще изпаднат в дупките на системата, ще бъдат непълноценни граждани на страната ни.
 
По света има различни начини, с които хората се опитват да предотвратят това. В САЩ действаше програмата за чернокожи студенти, които влизат с по-нисък успех в университетите, имаха квоти. Идеята е ясна - ако нямат равните възможности в гетата, ако местното  училище не дава тези знания, които ги има в добрата гимназия в скъпите квартали - нека отчетем този факт и им дадем шанс да отидат все пак в колежа, дори с по-нисък успех. Иначе те едва ли ще влязат изобщо.
 
На други места ползват материална помощ, от ваучери за храна и учебници, до стипендии за ученици. Насърчаването на тези деца, които са застрашени от средата, в която живеят, е очевидна политика - на тях им трябва подкрепа, те имат нужда от помощ. Не сме всички равни, някои нямат щастието да живеят в добри, стабилни семейства, да имат средствата за добро училище, да разчитат на помощ от близки. Забележете, не става дума за някакъв лукс, тук говорим за основно и средно образование, не за швейцарски пансион. 
 
И тази програма, която дава по 30 евра на дете от махалата, стига да има среден успех, е същата. Тя е за 600 деца, в следващите две години. Цялата сума е 560 000 евра, колкото дневната лихва в склада за реакторите. Един ден на железарията Белене ще даде две години на стотици български деца в училището. На мен ми изглежда добра сделка. Всяко едно завършило циганче е успех, а вероятно и с едно по-малко престъпление. Защото това ги чака останалите, нека не се лъжем. Ако не влезе в гимназията, сигурно ще влезе в затвора, нима не знаем за какво става дума в гетата? Ако изпадне от училище, ще отиде на улицата. Там е ясно какво става. 
 
С тази програма помагаме на децата, но и на себе си. Намаляваме рисковите контингенти, както ги наричат. Ако завърши училище успешно, не е задължително да се захване с джебчийство. Има и други шансове вече. Ако ходи редовно в час, ще се приобщи към мнозинството, едва ли ще го хване оня имам с бурките в махалата. Ако научи добре официалния език в България, ще чете и гледа български медии, няма да сложи чинията на балкона с турските програми. Защото сега ги слагат, минавали ли сте скоро покрай махала с турскоезични цигани? Като Байконур е, или Кейп Канаверал, зависи дали си падате по космонавти, или астронавти.
 
Половината от тези пари ги дава МОН, другата са от фонд за такива програми. Половин милион лева, за деца. за две години. Толкова плащаме.
 
Естествено, има и бедни деца от български произход, сигурно има и от арменски такива, няма спор. Но вижте статистиките, вижте процентите в затворите, вижте вестниците и ще разберете, колко има нужда да интегрираме именно циганчета. Те са в най-рисковата група. те са застрашени от трайна изолация, от устойчива бедност, от тежка криминална среда. 
 
Ако вие сте в Пирогов с порязан пръст, а линейката пристига с човек с отрязана ръка, няма ли да го пуснете да мине? Това правим, пускаме линейката. Знам, че има и предразсъдъци, и омраза, и расизъм, а доста често с основание. Знам, че ние плащаме данъци, а родителите на това дете не плащат. Знам, че сметките за тока са високи, а техните ги няма, щото крадат ток. И вода. 
 
Точно затова трябва да имат шанс за учене, за придобиване на нужните умения и култура. За да не са като родителите си. 
 
За да не ходи линейката пак.
 
Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: