Ще застане ли скоро начело на държавата умна и красива жена?

Вечният град си избра красива и млада кметица. 
 
Вирджиния Раджи спечели втория тур на местните избори в италианската столица и стана първата жена кмет на Рим.
 
Популисткото движение „Пет звезди“ завоюва в нейно лице сериозна победа над управляващата партия на премиера Матео Ренци.
 
Манекенската визия на Раджи прави труден отговора на въпроса кое е надделяло за победата й – традиционното залитане на италианците по популизма или пословичният им пиетет към женската красота.
 
Подобна е и интригата със съпартийката на Вирдижиния Раджи - Киара Апендино, която се поздрави с победа и стана кмет на Торино. Киара е само на 31 години и не е ясно дали триумфът й е заради очевидния възход на движението „Пет звезди“, или се дължи на пиемонтския й чар.
 
Едно е сигурно. Че в последните години в европейската политика се наложиха много красиви жени, които успяха да се домогнат до най-високите държавни длъжности. Моделът на желязната Тачър и мъжкараната Меркел, вече не радва окото на европейските избиратели. Клишето, че хубавите жени обикновено са посредствени, беше опровергано и разбито на пух и прах от новото поколение красиви и амбициозни европейки, които дръзнаха да покажат сексапила си, наред с дипломите си от престижни университети. 
 
Още в края на 90-те години на миналия век, испанският премиер Аснар отправи призив към целия Европейски съюз, да се лансират повече дами на ръководни длъжности. В България това беше чуто от Симеон Сакскобургготски, който напълни парламента с красавици, които в първите месеци привнасяха повече светски, отколкото политически привкус на институцията. Но в интерес на истината, някои от тях се доказаха и изградиха през годините успешни политически кариери. След тази вълна на масово навлизане на жени в българската политика, сега превесът на силния пол в парламента е очевиден. Въпреки, че за първи път начело на социалистическата партия застана жена, балансът между двата пола и там, и в другите политически организации, е в полза на мъжете. Да, имаме жена-кмет на столицата вече няколко мандата, но картинката в останалата част на България е друга. Като традиционно балканско общество, ние все още трудно приемаме за нормална публичната доминантност на жените. Вероятно затова и политическите партии все още живеят в клишето, че думата политик е от мъжки род. 
 
В същото време, в правителството се установи „женско царство“ по думите на премиера, който очевидно се чувства комфортно да работи с повече дами. И това е разбираемо. Жените могат да балансират, да тушират конфликти, да използват чара си, когато е необходимо, за да вървят нещата по-гладко. При мъжете винаги има опасност от появата на няколко алфа-самци в един екип, които воюват за надмощие. 
 
Затова, макар и с малко изоставане от европейските тенденции, въпрос на време е България да има жена – премиер (не служебен като Инджова) или президент.
 
Убеден съм, че в обществото ни има не просто нагласа, а нетърпеливо очакване и у нас да се появи красива и силна жена, като хърватския президент Колинда Грабар - Китарович, с която да се гордеем и когато я щракнат по бански, и когато застава в делови костюм рамо до рамо със световните политически лидери.
 
Милен Иванов за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: