Човекът на ДПС е Калфин, а не Орешарски

Тема номер 1 във вътрешната ни политика тази седмица сякаш е номинацията на Пламен Орешарски.

Бившият премиер бе издигнат от инициативен комитет и обяви, че се впуска с пълни сили в надпреварата за държавен глава. Този ход изненада мнозина. Политиците от дясно осмяха действията на бившия министър-председател, социалистите се замерваха с обвинения един другиму, протестърите се върнаха в славните времена от лятото на 2013-та, а обичайните фейсбук разбирачи рекоха и отсекоха: Орешарски е кандидатът на ДПС.

Твърде е възможно наистина издигането му да е наистина част от някакъв задкулисен план на Движението. Все пак Пламен Орешарски бе по-скоро техният премиер, доста по-близо до Сараите, отколкото до „Позитано 20“.

Нищо, че участваше активно в кампанията на социалистите за предсрочните избори преди три години. Той водеше листата им във Варна, а четири години преди това търкаше депутатската банка от парламентарната група.

Но в последствие Орешарски смени отбора. Доказателство за това бе и безрезервната подкрепа, която му оказваха Движението. Помним добре, че тогавашният им лидер Местан заяви: „Ние няма да гласуваме за друг премиер и кабинет в рамките на 42-то Народно събрание.“

Така те отрязаха мераците на Станишев и БСП за структуриране на нова властова конфигурация през лятото на 2014-та. После ГЕРБ дойдоха на власт, Орешарски се покри, но дясната му ръка Чобанов получи топло депутатско местенце в листите на ДПС.

Следователно за всички е видима връзката Пламен Орешарски – Движение за права и свободи. Но толкова наивни ли са в ДПС, за да смятат, че проваленият политик може да им донесе някакви дивиденти, че може да спечели гласове, да постигне резултат? Да разпръсне бюлетините или да вземе от вота на някой друг?

Съвсем, ама съвсем не ми се вярва. По-скоро идеята на сарайската лаборатория е далеч по-дълбока.

А именно – пушилката около Орешарски прикрива истинския кон, на който залага ДПС. Името му е Ивайло Калфин. Аргументите в подкрепа на тази теза са няколко.

Първо – нали видяхте с кого бе първата среща на кандидат-президента Калфин? С ДПС и техните ръководители. От тяхна страна Карадайъ вече заяви – няма да дадем на никого непоискана подкрепа. Тоест намигна на АБВ – само те ни търсят, следователно може и да им се получи номерът.

А номерът е взаимноизгоден. ДПС и АБВ имат видима полза от сътрудничеството помежду си.

Второ – ДПС искат предсрочни парламентарни избори. Пътят към тях минава през загуба на ГЕРБ на президентския вот. Борисов вече каза това. И явно Доган и колегите му са решили, че Калфин е подходящият кандидат, който може да бие човека на Борисов на втория тур.

Номинацията на АБВ вече участва в един президентски балотаж. През 2011-та той(като кандидат на БСП) взе милион и половина гласа и малко не му достигна да победи Плевнелиев. Значи той има потенциал да привлича и периферен електорат. Нали не мислите, че социалистите имат подкрепа от 1,5млн. българи?

Калфин има шанс да стигне на балотаж с ГЕРБ (сигурен участник на втория тур и сега). Той е сред водещите политици във всички проучвания на общественото мнение. Всички агенции му дават високи нива на подкрепа.

От друга страна – разпръскването на гласовете в следствие многото кандидатури в ляво и центъра ще даде възможност за спечелване на второто място с наглед доста скромен резултат – между 10 и 20 процента. Разликите ще са малки. Очевидно решаващи ще са контролираните от Доган гласове. Които може и да не избират президент, но очевидно определят участниците в балотажа.

Защо ДПС искат предсрочни парламентарни избори?

Защото евентуална следизборна коалиция на ГЕРБ и 29 националисти(Атака+НФСБ+ВМРО) в рамките на сегашното Народно събрание ще е смъртоносна за Доган. И той всячески ще се опита да я осуети.

Защото след евентуален нов вот за парламент вън от него вероятно ще останат ДОСТ и Местан. Поне така казват социологическите проучвания. Данните на агенциите към момента не дават никакъв шанс за прескачане на четирипроцентовата бариера на основния ДПС конкурент за електората в смесените райони.

Защото ДПС иска да върне ролята си на балансьор. Защото ДПС иска да се върне във властта. А сегашното наличие на реформаторите в управленската коалиция прави невъзможно каквато и да е договорка на Борисов и Движението. Те несъмнено харесват идеята за сътрудничество с ГЕРБ. Но не харесват актуалните партньори на Борисов – реформатори и националисти. Не харесват и сегашния състав на 43-то Народно събрание. Там са Местан и още петима от ДОСТ.

По всичко личи, че Първанов отново е направил поредната си схема с Доган.

Припомням, че гласовете на ДПС избраха червения лидер за президент през 2001-ва.

Той им върна жеста, акуширайки за сформирането на правителството на „Тройната коалиция“, което за първи път в историята даде достъп на ДПС до всички ресурси на държавната власт.

Явно архитектът на коалиции се опитва да забърка нова такава. Според замисъла на Първанов и Доган тя трябва да бъде в състав: ГЕРБ, ДПС и АБВ след предсрочни избори догодина. Премиер пак ще е Борисов, но сегашните му другари РБ и ПФ ще бъдат изтикани в ъгъла. Те са основните врагове на ДПС. В ъгъла ще е и социалистическата партия. Която пък е опонентът на Първанов.

Това именно е замисълът на упражнението Калфин-президент.

Може и да не стане. Но основната цел е избори догодина, след които Доган и Първанов плътно да се прилепят до Борисов, сядайки на управленската маса. Очевидно БСП и Нинова вече са вън от сметките.

За социалистите е отредена роля на глуха опозиция – там където трябва да бъдат РБ и ПФ.

Това е идеята на Доган и Първанов. А дали ще се сбъдне – силно се съмнявам. Но първите стъпки в посока изпълнение на описания им по-горе план са вече направени.

Това е причината за кандидатурата на Орешарски. И за подкрепата, която Калфин ще получи от ДПС.

Цветан Димитров за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: