Проблемът не е в Цецка Цачева.

Тя е втори мандат председател на Народното събрание, а Kонституцията на България определя страната като парламентарна република. В протоколната йерархия тя е и сега до президента, преди премиера дори. Странно е, че за този пост тя е приета - за втори път даже - а за предимно церемониалния пост на държавен глава е атакувана. Парламентът е важният орган, не президентството, защо имаме тогава такава реакция?

Всъщност реакцията не е към нея и поста, а към поведението и решението на ГЕРБ и Борисов. Забележително е колко много хора не се притесняват от нейните качества за председател на НС, но изведнъж се притесниха за същите в ролята ѝ на президент. Тя е същата, кое е новото тук?

Ако Цецка Цачева може да е председател на Народното събрание, защо да не може да е президент на страната? Нима сегашната ѝ работа е по-малко важна?

Парламентът отдавна не е това, което трябва да бъде - място за обсъждане и гласуване на политика. Ние сме приели, че е просто гумен печат за властта. За автоматично одобрение на волята на кабинета. И там съответно може всеки да е шеф. Няма значение.

Забавно е да гледаш как хора, които не знаят кои са им депутатите, се тревожат кой им е президента. А президентът няма да им вдигне данъците, няма да гласува заема за Белене, няма да подпише квотите за бежанци и така нататък. Това ще го направи Цецка Цачева сега, в тази си роля. В другата не може.

Ние забравихме изцяло кое беше важно в политиката. И допуснахме да се преобърне с главата надолу. А решението на Борисов и ГЕРБ за кандидат е тяхно, защо се дразнят някои? Има около 20 кандидати за президент, на воля може да гласува всеки, както му душа иска.

Емил Кошлуков за Демокрация днес