Свободата на словото и снимките - докъде стига това?

През 1989г. Върховният съд на САЩ реши, че публичното изгаряне на знамето представлява свобода на словото.
 
И е защитено от конституцията, не може да бъдеш преследван и съден за това. Президентът Буш тогава предложи промяна на конституцията, с която да се забрани подобна дейност, но такава поправка все още няма. Интересен факт е, че в същото време е незаконно да гориш чужди знамена в САЩ, за това могат да те осъдят.
 
В различните страни е различно - в Алжир те грозят десет години затвор за това, в Белгия няма проблем, в Австрия могат да те приберат за шест месеца. Датчаните също могат да запалят своя флаг, но чуждите - не, смята се, че това е предмет на външната политика на страната и не може ей така да се прави от всеки.
 
В нашата конституция няма текст, който да се занимава с това. В глава десета са описани сухо и кратко символите на страната, без дори да са наречени така. Знаме, герб, печат, столица, химн, това е. Не пише дали са важни, защитени, не се казва нищо кой знае какво. Разбира се, всички знаем отлично, че трикольорът е важен, че българско знаме няма пленено, че лъвът от герба е горд балкански лъв, почитаме и се отнасяме с уважение към тях. Няма спор, че знамето, химнът и гербът са национални символи, че към тях подхождаме с уважение.
 
Работата с президента е различна, той олицетворява единството на нацията, така пише. С претворяването няма проблем, вълненията настъпват, когато опрем до лицето. Според немалка част от сънародниците ни, ние никога не случваме на правилното лице, което води до ярки, пиперливи коментари и постъпки спрямо лицето. Ако сме честни, ще трябва да признаем, че и институцията също е недомислена, половинчата. Избираме президент с пряко гласуване, цялата страна решава кой да е, а после не му даваме нито законодателна инициатива, нито истинско вето. Почти церемониална длъжност, с няколко важни кадрувания, част от тях по милост от парламента. Вероятно това е една от причините за недоволство към поста, имаме големи очаквания към него, без да има тези правомощия.
 
Президентите ни винаги са били предмет на партийна критика, никога не са успявали да олицетворят прословутото единство. Ние не вярваме в този текст на конституцията, не смятаме, че президентите са наистина надпартийни. Затова критиката към тях прераства често в хули, в открито неуважение, финалът на което е късане и горене на снимки. Това се е случвало и преди, нищо ново не направиха сценаристите на Слави Трифонов в предаването.
 
Нека припомним изгарянето на книгите и портретите на президента Желев, които тогава се считаха за демократичен акт, подкрепяни от хора, които днес осъждат същото при Плевнелиев. Видни десни активисти публично участваха в това, на площада. Спомням си, как Мария Желева се възмущаваше от тези действия, а президентът отвръщаше: И това е демокрация, госпожо. И беше прав, може да си тъп демократично, позволено е. А както знаем, обикновено тъпите са мнозинство, няма нация от гении. Затова въпросът е, дали има допустими граници за тъпите, отвъд които стават проблем. Докъде може да позволим подобно поведение.
 
Отговорът е ясен - не бива да го позволяваме да минава безнаказано. Говоря за морално, публично наказание, не за юридическо. Не може да ограничаваме свободното слово, но не сме и длъжни да го харесваме винаги. Възпитанието, добрите обноски са основата на цивилизацията. Чалгата не е забранена, но едва ли е препоръчителна, въпреки демократичното ѝ мнозинство.
 
Плевнелиев може да е слаб президент, но е президент. Ако на някого не му харесва това, има пълното право да го критикува, да го коментира, а ако желае - и да се кандидатира сам за поста. Да къса снимите му е жалко и невъзпитано. И слабо.
 
Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

1 Коментари

  1. Tzveta Ivaova 2016-06-08 15:37:23

    Vapros na vazpitanie !Takav vid povedenie govori za nivoto na avtora .Ima mnogo nachini da izrazich otnochenie po tozi kazus,no ne i pokazna demonstrazia i to ot KOY???

Напишете вашия коментар: