РБ – съединението(вдясно) прави силата

В навечерието на кампания горе-долу са ясни битките на предстоящите парламентарни избори.

ГЕРБ и БСП ще се бият за първото място. Вероятно двете формации ще спечелят доста повече мандати от всички останали. Според прогнозите – общият брой на техните депутати ще надвишава квалифицираното мнозинство от 2/3 или с други думи – над 160 депутати.

Както преди всички избори, така и сега, се говори, че Борисов ще прави коалиция с червените. Това все не се случва, но Божа работа.

Сигурното към този момент е едно – който е първи той ще изяви претенции за премиерския пост. Ако ГЕРБ спечели, то Борисов ще опита да направи трети свой кабинет. Ако БСП ги бие – Корнелия Нинова има пълно право да поиска министър-председателския пост за себе си.

Тази битка е ясна.

Ясна е битката и за третото място. Там ще участват патриотите и ДПС. Към този момент шансовете са на страната на националистите. От една страна те водят с малко на депесарите, а от друга – Карадайъ и компания ще са отслабени от коалицията Местан/Касим Дал. Но едва ли ДОСТ ще им вземе повече от процент, процент и половина. Борбата между ДПС и патриотите е не само за престижния бронзов медал. По-скоро става дума за изместване на ДПС от традиционната за Движението силна балансираща позиция в родната политика. Дали ще успеят – предстои да видим.

Ясен е мачът и на Марешки. Той иска да си вкара лични депутати , които ще му гарантират защита на бизнес интересите. Не е първият олигарх с партия, няма да е и последният вероятно. Разликата е, че този път той излиза с лицето си. За разлика от проекта „Бареков“, зад когото Цветан Василев така и не се показа публично до момента, в който някогашните партньори не се изпокараха зрелищно.

Доста интересна ще е битката за традиционния десен избирател. Този, който е гарант за евроатлантическия цивилизационен избор на страната, този който иска в Берлин и Лондон, а не в Москва.

Този, който представлява малък процент от населението, но за сметка на това генерира над половината от БВП-то.

Представителството на този избирател според социологията е под въпрос. Защото Реформаторският блок е с малко под бариерата, а Нова република на Радан Кънев и Да България на Христо Иванов са някъде между 1 и 2 процента, резултат който днес не им дава дори теоретични шансове за участие в 44-то Народно събрание.

До миналата седмица изглеждаше сякаш и РБ няма кой знае какви шансове. Вярно е, че СДС и ДБГ са партиите, чиито структури на практика провеждаха в страната кампаниите на РБ(и партиите, които спечелиха най-много общински съветници на местните избори през 2015-та). Организациите на двете партии обхващат всички области на страната, нещо което не може да се каже за другите субекти в коалиция. И все пак реформаторите претърпяха тежък удар.

Блокът бе напуснат от ДСБ и партията на Касим Дал. Каквото и да говорим, със сигурност хората на Радан Кънев имат солидна подкрепа в София, имат силни структури във всички столични райони. Подкрепа в някои региони има и Дал. Тяхното отцепване отслаби РБ, в който останаха СДС, ДБГ и БЗНС.

На тези събития останалите в РБ реагираха по най-правилния начин. Започнаха да обединяват, вместо да разединяват. Протегнаха ръка в център-дясното пространство. СДС призоваваха седмици наред ДСБ към разум, лидерът на БЗНС Ненчев зовеше за обединение, пишейки писмо след писмо. ДСБ не се върнаха, но днес резултатите от усилието все пак са видими.

Към Реформаторския блок се присъедини бившият заместник-председател на ДСБ. Петър Москов успя да привлече знакови фигури на Костовата партия като учредителите Димитър Бъчваров и Калин Янакиев, като депутата от Перник – Валентин Павлов, като местните ДСБ лидери във Видин, Разград, Бургас и Пловдив.

Към Реформаторския блок се присъедини Българския демократически форум(БДФ) на Жаклин Толева. Припомням, че БДФ е най-последователната антикомунистическа организация, нещо повече – тя е известна като партията на някогашните легионери. Привличането на БДФ е ясен знак и реверанс към хилядите антикомунисти в страната. Ясно указание кой е антикомунистическият избор на тези избори.

Към Реформаторския блок се присъедини и „Глас народен“ на столичните общински съветници Светльо Витков и Венци Мицов. Партия, която в последните години последователно и устойчиво отстояваше десните ценности и дясната политика. Няма две мнения по това.

Към Реформаторския блок се присъедини и „Кауза Пловдив“ на някогашния седесар Георги Титюков. Неговата партия участва в дясното управление на града под тепетата. Титюков е заместник-кмет, а четирима от неговата формация са членове на местния Общински съвет.

Към Реформаторския блок се присъедини и Българска нова демокрация (БНД) на Борислав Великов. Партията е с по-скоро регионална насоченост, видими са нейните водещи позиции в региона на Монтана, където ще се бори с ГЕРБ и БСП за първото място на вота.

Заедно с това се случи нещо, което със сигурност ще добави проценти към реформаторския резултат. Меглена Кунева и Даниел Вълчев се отказаха от участие в листите (макар да заявиха, че ще работят на 101% за каузата на РБ) и обявиха, че дават път на младите.  Че както младите са работили за тях, то е дошло време те да работят за младите.

Тези ходове показаха, че РБ наистина са си научили политическия урок. Най-накрая са разбрали, че битката на егота вдясно е пагубна, че съединението прави силата.

Това не разбра Радан Кънев, който остана сам. И с това обрече да бъдат непредставени в следващия парламент хиляди десни.

А може би не – те вече имат избор. Реформаторски избор, който ще е гарант, че десните ценности ще бъдат защитени в следващия парламент.

После десницата вече ще се обедини. За съжаление след изборите. Но по-добре късно, отколкото никога.

коментари

Напишете вашия коментар: