Нека ЕС заработи за гражданите си

Замисълът за учредяването на ЕС остава същият и днес. 
 
Съюзът трябва да помага на европейските страни, не да ги замести. ЕС бе създаден именно затова - да улесни и подобри живота на народите в Европа. Ако иска да печели уважението на европейците, той трябва да продължи да го прави.
 
И точно затова тези, които го превръщат в самоцел са толкова вредни, колкото и другите, които го хулят по цял ден. Европейскят съюз е магистралата, която ни свързва всички, но не може да е държавата, в която живеем. Имаме различни езици, различни валути, различни култури и това няма да изчезне, само защото в Брюксел мислят, че знаят по-добре от нас какво ни е нужно. Свободното движение на хора и капитали е чудесно, докато през страната ти не преминат тълпи от емигранти, които не зачитат твоите ценности и закони. Неограниченото участие на капитали и мултинационални корпорации в икономиката може да помага, а може и да я срине, изнасяйки печалбите в офшорни фирми и мачкайки пазара на труда със стоки от Виетнам и Китай. Глобализацията е чудесно нещо, докато не уволнят най-близките ти, защото някъде в Индия някой е станал роб на същата компания, за паница ориз.
 
Протестите в Австрия и Германия срещу трансатлантическото споразумение може и да са емоционални, а може и да са просто здрав европейски разум. Ако все по-голяма част от населението притежава все по-малко, а десет процента от хората в света управляват 90% от богатството му, как точно глобализацията помага? Как Ес е най-богатия съюз в света, а няма пет кораба, да охранява собствения си бряг край Гърция и Италия? Мултикултурализмът би трябвало да означава взаимно уважение, търпимост към другите култури - и как става това с култура, която не те понася? ЕС тръгна по бодряшкия път на своите високоплатени чиновници, които създаваха служби и директиви заради самите себе си. Те превръщаха един съюз на свободни хора в гише, на което да се редиш на опашка за своите права. Като всяка бюджетна организация, те трябваше да оправдаят парите си с нещо, затова произвеждаха безсмислени регулации, изкривени политики, заради което до днес Европа не може да излезе от кризата, която започна и удари Америка първо, а сега Америка задмина Европа и забрави за тази криза. 
 
Клакьорите на ЕС създават на Европа толкова проблеми, колкото и враговете ѝ. Нежеланието да видят грешките, пропагандния оптимизъм на безотчетните и безотговорни глашатаи на заплата, които са винаги безгрешни, предизвикват повече отвращение от общия европейски дом, отколкото скинарите и динковците. Младежката безработица в европейския юг е като в африканска държава, но платените служби на комисарите отчитат растеж и усвояване на фондове. Крайната десница печели все повече, но евролидерите се държат така, сякаш са на друга планета. Орбан и Качински говорят по-разбираемо от Юнкер и Меркел, това само по себе си е жалко. Опитът да налагат чужди ценности и морал, скрити зад заклинанието на мулти-култи либерализъм, сякаш всички сме един калъп, всички трябва да сме еднакви като от матрица, се провали ярко, но никой в Брюксел не смее да го признае. ЕС е съюз, не марксистка партия, за да ни възпитава идеологически. Комунизмът изграждаше Новия човек 70 години и не успя, защо тези смятат, че ще проведат паневропейската революция? 
 
Европа е силна само дотолкова, доколкото държавите в нея са силни поотделно. Сътрудничество, свободна търговия и общ пазар ни трябват, не правила за размера на краставиците. Културите в Европа са хилядолетни, те са развили своите нравствени системи, своята идентичност и баланс с останалите. Европа трябва да защитава правата на гражданите, не да създава нов морал. Икономическото неравенство е проблем, не световните търговски договори, те и сега си действат. Социалното изключване е проблем, не включването на милиони емигранти, които не споделят европейската култура. Ниският растеж е проблем, не поредните мегафондове, които чиновниците пак ще изхарчат безконтролно.
 
ЕС няма алтернатива, това е най-доброто, което се е случило на всички европейци досега. Съюзът трябва да се върне към своята роля - средство за постигане на успехи за всички граждани, обединение за насърчаване на бизнеса и развитието, улеснение за хората във всяка страна. Ако не можем да направим истинска федерация, обединени европейски щати, тогава нека правим съюз, който ни помага. На нас, не на тези в Брюксел, за тях знаем, че са добре.
 
Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: