Националисти за управление се стягат

Кампанията за президентските избори предлага невиждана досега възможност за националистите. Те, обаче, сякаш отказват да я сграбчат.
 
За първи път в демократичната ни история патриотичните формации имат огромен шанс да реализират успех в надпреварата за държавен глава. И този път не става дума за балотажа на Волен през 2006-та или 20-те процента, които Жорж Ганчев взимаше през 90-те. Постигнатите от Сидеров и Ганчев високи стойности идваха в резултат на слабостта на конкуренцията, не толкова че те изпъкваха с някакви послания или силна кампания.
 
Но сега е друго.
 
Патриотичният фронт има изключителен шанс да отиде на балотаж срещу ГЕРБ. И там вече каквото стане. Вярно – управляващите са фаворит, но шанс за националистите има. Примерът от последните местни избори в Пловдив е красноречив. Славчо Атанасов изоставаше с 20 процента от конкурента си Тотев, разлика която бе стопена до няколкостотин гласа на балотажа седмица по-късно.
 
Сметките са ясни. Но защо казвам, че Каракачанов, издигнат от обединението на ПФ и „Атака“, има аргументи за успех?
 
В негова подкрепа работи изключително несигурната международна обстановка – атентати, бежанци, Ердоган, дори македонските щуротии. Всичко това очевидно налива вода в мелницата на националистите. Ясно защо.
 
От друга страна самият Каракачанов е кандидат тип разбирам се с всички. Аз лично не помня срещу него да е организирана негативна кампания, няма компромати, няма черен пиар. Абе симпатяга си е. Но от одобрението на избирателя до реалния вот има видимо разстояние.
 
И то може да бъде преодоляно с усилена и активна работа в кампанията. Такава не виждаме от старите изборджии в националистическия лагер.
 
Едва ли иначе ВМРО щяха да пропуснат волето, което им подаде македонецът с чука от Каймак-Чалан? Чудя се как войводите не затвориха пункта с Македония, не отидоха да развеят трибагреника на върха, не протестираха пред македонското посолство. Джамбазки иначе организира огромни митинги в София срещу повишение цената на тока, но удобно пропусна изявата на изперкалия Миленко Неделковски?
 
Не протестираха и пред руското (без Волен), след като депутатът Толстой обясни, че неговите сънародници са купили половин България. Някак странно, че лидерът на НФСБ Валери Симеонов не реагира. Той самият многократно е обяснявал, че Путин нарочно заселва Южното Черноморие, той бе основният организатор за издигането на паметник в Добрич на генерал Колев – победител и изгонил казаците от Добруджа през Първата световна война.
 
Пасивен е и Волен. Той пък съвсем е прибрал хората си от улиците. Гледа си детето човекът и не се занимава. А защо старата политическа лисица не се занимава?
 
Много просто – разбрали са се с Борисов да сядат на масата след президентските избори. Поради една простичка причина. Общият брой на националистическите депутати (ВМРО+НФСБ+Атака) прави точно 29 души. Почти колкото имат и ДПС. Тоест Каракачанов/Симеонов/Сидеров спокойно могат да осъществят отдавна лелеяната си роля – патриотичен балансьор като заместител на Движението. Неслучайно Карадайъ реве за предсрочни избори. Защото си прави сметка, че няма как националистите да реализират 29 депутати колкото имат сега. Няма как друг път да уловят шанса за солидно участие във властовата конфигурация.
 
Именно този шанс предпочетоха те. Разчитат на шанса да участват във властта, пред шанса да вземат Президентството. И сделката им е проста – не клатят много лодката, че на Борисов сега му е важно да сме стабилни в очите на европейските партньори. Той  после ще им плати заслуженото.
 
Впрочем – има един единствен начин за прекрояване на замисъла. Силен резултат на РБ и Трайков ще означава, че дясно-центристкото правителство има необходимата обществена подкрепа и легитимност, за да довърши мандата.
 
Но това зависи единствено от реформаторите. И от Трайчо. Които вероятно също са забелязали националистическия номер, който Волен/Симеонов/Каракачанов са приготвили зад гърба им.
 
Цветан Димитров за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: