Какво Трайчо (трябваше да) пита Калфин?

С интерес проследих дебата между Трайков и Калфин тази сутрин в ефира на „Нова“.

Двамата демонстрираха опит, солидно ниво и подготовка за активно участие в предизборна кампания. Дали са подготвени да влязат в обувките на Плевнелиев – това все още няма как да е ясно.

Адмирирам сценария на водещите – двамата кандидати да си задават неудобни въпроси. Подобна идея бе реализирана на страниците на „Труд“ през кампанията за Евроизбори 2009. Тогава основните кандидати за Брюксел се интервюираха един другиму.

Днес сутринта номинацията на реформаторите Трайков имаше възможност да зададе остър въпрос на опонента си от АБВ – Ивайло Калфин. И го попита за заменките. Припомням, че иде реч за сделки със земи на принципа „кон за кокошка“. Те бяха сключени през мандата на кабинета „Станишев“, конструиран с акушерството на тогавашния президент Първанов и мандата на ДПС.

В това правителство влезе и Ивайло Калфин. Той бе вицепремиер и министър на външните работи.

Сигурно и той носи вина за грабежа, след който Брюксел заплаши България със серия от наказателни процедури, а държавата бе ощетена с над 6 милиарда лева. Но въпросът към него бе друг.

Защо ти, господин Калфин, лъжеш за втори път народа в кампания за президентски избори? Защо ти, господин Калфин, срамежливо премълчаваш основните си мотиви за участие в надпреварата за „Дондуков-2“?

А те са простички – Първанов заповяда на най-верния си преторианец да извади гласове, с които Гоце после ще седне да се пазари. Точно, ама точно затова Калфин участваше в Евроизбори 2014. Макар всички да знаеха, че той няма никакъв шанс да мине близо шестпроцентовата бариера за влизане в ЕП.

Нека го кажем ясно. Калфин е просто една кукувица, кукувицата на Първанов. Който е взел всичко от БСП. И който перманентно е спускан тук и там, за да избута от гнездото яйцата на другите. Всичко съобразно интересите на Гоце (и проруското лоби у нас).

Дълго време видни фактори в БСП критикуваха Ивайло Калфин, че бил предател. Той не е предател. В това не може да го обвиним.

Нещо повече – претендентът на АБВ е просто безлична марионетка в ръцете на Гоце и задкулисните ДС идеолози на поредните ГМО-та и политически инженерства.

Ето и фактите:

През 95-та Калфин е депутат от БСП в 37-то НС лично спуснат от зам.-председателя на социалистите Първанов. В последствие бъдещият президент и покойният Луканов, заедно с Александър Томов, измислят проекта „Евролевица“. И изпращат в него Калфин. Целите са две – хем бием по старите кадри от „Позитано 20“, хем залагаме на свой троянски кон в уж реформаторското мнозинство на следващото 38 Народно събрание.

Но Калфин беше залог и за друго – спирачка ако социалдемократите на Томов в един момент решат да откажат изпълнение на Първановите заповеди.

И резултатите не закъсняха.

Жан Виденов падна. Първанов пое БСП. Неговите депутати от Евролевицата изиграха своята воля, а Калфин, Камов и компания разцепиха формацията на Александър Томов, претендираща за оспорване на социалистическия монопол в ляво.

И после си го прибра в Президентството. Там Калфин работи до 2005, след което Георги Първанов го командирова на ново назначение – де юре вицепремиер, а де факто – негови очи и уши в кабинета „Станишев“.

Така беше до 2009-та. Вече бе ясно, че социалистите ще претърпят унизителен крах на парламентарните избори през лятото. Но Първанов не остави в беда вярната си кукувица – наложи го силово за водач на евролистата на БСП.

По същия начин го наложи и за кандидат-президент през 2011-та.

Но дойде 2014-та когато на Първанов пак му замириса на власт. А освен това реши и да се разправя с победилия го на конгрес две години по-рано – Сергей Станишев.

И Гоце реши – Калфин да повежда листата за евроизборите. После броим гласовете и сядаме да се договаряме за разпределението на порциите след евентуалния предсрочен вот. Е – схемата сработи.

През тази година Първанов пак активира кукувицата си. Заповяда му да напусне кабинета. Не за друго – просто отново замириса на нови избори, нови коалиции, нови постове и благинки.

За целта, обаче, Калфин трябва да постигне достатъчно добър резултат на президентските избори, с който после Първанов като баща на ромска булка на Тодоровден – да се пазари за следващото раздаване.

Това е истината за участието на Ивайло Калфин в президентските избори.

Това е биографията на Калфин – кукувицата на Първанов, направлявана според прищевките на Гоце и руската пета колона у нас.

Това са причините Калфин да опита пак да излъже стотици хиляди българи.

Това е въпросът, който Трайков трябваше да му зададе.

Даниел Петров за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: