За цикъла на Боби

Днес всички тръпнем в очакване колко ще отнесат футболните ни национали от шведите. Слава Богу, че великият Златан се отказа от представителната гарнитура на „Тре крунур“.

Барем инкасираме само два на нула от „викингите“. А после Боби ще пийне по случая в любимите си кръчми из столичната улица „Иван Асен“.

След това „сини“ и „червени“ ще се псуват два часа на „Васил Левски“. Защото имало нещо като „вечно дерби“. Дерби има – между феновете, но футбол няма.

Няма в националния отбор, няма в БФС, няма в славните някога софийски грандове.

Надежда мъждука единствено в Разград. Но там Домусчиев и Петричев развиват бизнес модела си прагматично – взимат чужденци, после ги продават изгодно и пак по същата схема. Не им трябва да развиват българско, нямат изгода.

Надежда мъждукаше и в Ловеч. Дълги години Ганчев захранваше представителния тим на България с рожби на собствената школа. Уви, ловешкият продукт се пренесе на „Армията“. Там той ще се обезличи, смачка, провинциализира. Колкото и еретично да звучи.

Да – националният отбор на България, големите „Левски“ и ЦСКА са символ на провинцииализъм във футбола. В белег за мизерия, отчаяние и трагедия. В еманация на безперспективността и анархията, в които десетилетие се лута българският футбол.

Но дали не е дошло време да бъде потърсена отговорност за хаоса?

Боби Михайлов вече над десет години управлява футболната централа. Какви ги свърши „златният вратар“ от „златното поколение“ на САЩ 94?

Отговор – едно голямо нищо. Бледа сянка на покойния Славков, от когото уж се учеше.

Дошло е време разделно за футбола. Време, в което ще излезе, че просташките критики на Любо Пенев по адрес на бившите му съотборници май ще излязат до болка верни.

Нищо, че Данчо Лечков се сърди на репортерите, които питат що аджеба Боби пие на коктейла по време на мача.

Нищо, че липсва светлина в тунела.

Нищо.

Преди зазоряване е най-тъмно!

Цветан Димитров за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: