Захариева е сама, а не трябва

Сигурно помните драмите преди няколко месеца.
 
Имаше оставки на министър, полуоставки на депутати, които уж излязоха в опозиция, пък не съвсем, имаше протести на съдии в тоги, които бяха оправдали хора като Дамбовеца, имаше декларации, докато Масларова се оказа невинна и т.н. Всичко това ни беше представено като величествена битка за справедливост, новия Армагедон, шеф на висш съд държа пламенна реч за края на света, ако не сменят разни квоти за постове. 
 
Днес Законът за съдебната власт най-после е готов да влезе в парламента. Новият правосъден министър го публикува са обсъждане, отиде на крака при ВСС да поиска тяхното мнение и подкрепа за тази реформа. ВСС ѝ каза да си гледа работата, но пламенни речи и протести този път нямаше. Нямаше нито един от величавите герои от зимата, които ни продъниха ушите колко много се борят за това. Явно когато самите те не са във властта, вече съдебната система не им е толкова важна. 
 
А е важна, въпреки че щатните борци нещо са се изпокрили. Дори да са им свършили парите, дори вече да не им плащат за участие, пак трябваше поне да подкрепят Захариева в усилията ѝ да промени съда. Защото днешният министър върши онова, което трябва да стане, променя закона за съда. Вярно, не се бори да уреди свои хора на постове, не иска повече квоти, но този закон е гръбнакът, истинската конституция на съда. И в него трябва да има няколко неща, ако говорим сериозно за справедливост. Няколко възлови, спешни промени, които ще преобърнат уютното спокойствие на корумпираните ни магистрати и ще дадат на всички българи малко по-добър, по-бърз и по-справедлив процес.
 
А нужните промени са следните:
 
Първо, да премахнем, по възможност навсякъде, където може, трите съдебни инстанции. Те забавят делата, усложняват процеса и с години не може да видим резултати и присъди. Такава промяна вече бе направена, за някои дела, но трябва още.
 
Второ, формалните изисквания за доказване на вина са наистина прекалено много. Обикновено адвокатите се хващат за това и измъкват престъпниците. Пример: ако видеокамера е заснела убийство, това доказателство ли е в съда? Според мен, трябва да бъде. А не да защитаваме убиеца под претекст, че понеже не може да бъде сниман без негово съгласие, този запис не става.
 
Трето, да се спре възможността да се връщат делата за доразследване. След като делото е в съда, трябва да има процес и присъда. Безкрайното връщане и отлагане позволяват на бандитите да живеят безнаказано с години, докато забравим за тях.
 
Четвърто, бърз и лесен механизъм за контрол и санкции на магистратите. При нарушение – бързи наказания, при повторно нарушение – уволнение. Дисциплинирането на съдии и прокурори е най-важната битка с корупцията в системата. Ако знаят, че не могат безнаказано да търгуват с бандитите, те ще бъдат честни и справедливи. Днес, дори и печално известни корумпирани съдии си гледат живота и не им пука.
 
Пето, срокове за всички: съдия, прокурор, следовател заедно с ясна и строга отговорност за нарушаването им. Ако някой бави дела, разследвания или присъда, всички знаем, че се пазари с престъпниците, за да ги оправдае. Всеки трябва да има ясен срок, за да свърши работа, а обществото да получи бърз и справедлив процес. Бавенето е отказ от правосъдие. Това е истинска реформа. Системата се променя, когато променим правилата и никой не може да ги нарушава. Мафията изчезва, когато прилагаш закона. А не когато сменяш едни мафиоти с други, ,,по-добри”.
 
Това днес трябва да направи министър Захариева.
 
А депутатите ни да го гласуват, да допълнят тези текстове, ако министърката не ги е внесла. В закона за съдебната власт е скрит ключът за бараката на българския съд. Учудващо е колко малко хора днес се интересуват от това, а предишните борци за реформа как не си обръщат езика поне да коментират, да кажат, че има такъв закон. Явно щом не могат да си пишат червени точки за внасянето му, вече не им е интересен, няма как да вземат още едни пари за написването му, Захариева безплатно го предостави. Жалка картинка е тази, в която уж всички искахме промяна, а когато промяната идва, ние дори не питаме каква е.
 
Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: