Дора Христова, СДС: Има решение за образованието в смесените райони

Дора Христова е общински председател на СДС  в Кърджали и секретар на комисията по образование  към СДС. Завършила е българска филология - ПУ „П.Хилендарски“  и право във ВТУ „ Кирил и Методий“.  Има специализации по Публична администрация,Квалификации на педагогически кадри и Политически  умения. Била е зам.-кмет по образование,наука,социални дейности и здравеопазване в Кърджали и главен секретар на областната администрация – Кърджали.

В момента е управител на Областния информационен център – Кърджали.

Децата от смесените райони да са конкурентноспособни. Как се постига това?

В свят, в който всичко е все по взаимозависимо, националните икономики ще разгърнат потенциала си само ако са подкрепени от силни системи за образование и обучение. Колкото и чувствителна да е темата за реформа в образованието, защото системата е консервативна, толкова по категорично- с политическа отговорност трябва да стане тя. Около 20 процента  от младите хора в ЕС не достигат минималните равнища на основни умения по четене,математика и точни науки. Двадесет процента  нямат основни умения като езикова и математическа грамотност и са непълноценни в обществото. С миграционната вълна – този процент ще расте. Шест милиона напускат образователната система след прогимназиален етап на основното образование . Съвременно проучване показва , че само един от всеки двама възрастни с ниска квалификация хора има работа, докато процентът на заетите с висока професионална  квалификация е значително по-голям.

Къде сме ние - слабите резултати и на матурите, и на приемните изпити не ни отличават от всички в ЕС. Констатациите поставят въпроса за европейска тенденция при намиране на нови подходи и преосмисляне на системите на преподаване. „ В живота се учи постоянно, ако спрем да учим, умираме“ казва Том Кланси. Почти е невъзможно да не учим, реално ние непрекъснато се учим – дали прибягваме до неформално учене или до самостоятелно учене – ученето през целия живот е факт.Днес обучението е повече от присъствие в класната стая. Повече от запомнянето и поглъщането на факти.ЕС насърчава спектър от различни методи на обучение, нови учебни среди – например структурно онлайн обучение, обучение на работното място, програми за добиване на грамотност на напусналите преждевременно , доброволчество и младежки обмен.

Неумението да се чете и пише не само може да съсипе човешкия живот, но това води до огромни разходи , породени от неграмостността / само в развитите държави е изчислено , че тези загуби възлизат на повече от 500 милиарда евро на година/. А за България ?! …

Още по-специфични са процесите в смесените региони. Кърджали често през последните години бе споменавано като място или на учудващо високи резултати, или на системно преписване. Истината е, че децата в региона са изключително старателни и това е породено от спецификата на запазения патриархален бит на етносите. Не случайно напоследък се констатира намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система – за учебната 2014-2015г. те са 55 ученици при 100 и 104 в предходните години. Работата на директорите и сътрудничеството с местните власти , както и разработената Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите оказват своето значение.

Сериозен обаче остава проблемът с миграцията и все по-нарастващия дял на деца, които заминават за чужбина. Миграционните процеси са характерни за областта, защото населението е ангажирано и със сезонна работа. Близо 30 процента  от 2005 година са  учениците трайно мигрирали, поради липсата на работа за родителите.Това обяснява и защо е по-голям броят на напусналите в гимназиален етап в сравнение с броя на прогимназиален.

Основен проблем обаче за Кърджалийски регион си остава слабото владеене на  официалния български език – един избягван в докладите и отчетите недостатък за конкурентноспособността на децата, които завършват.  Моделът на затворено регионално реализиране няма нищо общо със съвременните тенденции на ЕС за образователна мобилност на гражданите, подкрепа на сътрудничеството и партньорството. Въпрос на изследване може да бъде дали успяващите ученици и амбициозни родители не търсят реализацията извън страната , поради възможностите , които отвореният  свят им предлага. Сигурна съм, че освен търсенето на работа, сериозен мотив за миграцията на цели семейства извън Кърджалийски регион е стремежът към по-качествено образование за професионална реализация.

Област Кърджали се състои от седем общини, разположени в Югоизточните Родопи, с характерен планински и полупланински пресечен терен, с голям брой малки селища и махали, с недостатъчно развити комуникации и инфраструктура. Състоянието се характеризира с процеси, които са актуални  за цялата страна, но добиват все по-конкретни измерения в Кърджалийска област. Можем да ги групираме по причинно-следствена връзка в следните групи :

1.     Недостатъчно развитата транспортна структура затруднява придвижването на учениците. Във връзка с това се създават условия за функциониране на средищни училища. За да гарантират равен достъп до образование, общините дофинансират  „защитени училища”.

2.     Оптимизацията на училищната мрежа се обвързва с делегираните бюджети, формирани само по количествени показатели. Това от своя страна води до подлагане на риск на основното конституционно право за равен достъп до образование и изисква създаване на допълнителни условия за пренасочване и пълен обхват на учениците от закритите училища. Изключително необходимо  за цялата страна е разработване на методика за качествени измерители при образованието и обучението. Няма смисъл да откриваме „топлата вода“ програмата за международно оценяване на ученици PISA 2012 може да се използва за идеи. Високите резултати на Естония,Финландия, Полша и Нидерландия могат да се проучат за подобряване уменията по четене, владеене на чужди езици, математика .

3.     Поднормативни и слети паралелки  в селските и отдалечени райони , водещи до трудности при формиране на норматив и наличие на неправоспособни учители. Представете си съвременно обучение в класна стая без интерактивна дъска;  с учители, които при трудност обясняват на майчин език; в клас, където един ред чинове са един клас- втория - различен клас / едните деца четат,другите пишат/ и учителят няма правоспособност по природни науки, но преподава?!

4.     Насочване на усилията върху подобряване и усъвършенстване на езиковата среда, поради наличието на голям брой деца и ученици, невладеещи български език, което извежда като приоритетна работата в подготвителните групи и класове.

Най-важно за региона е осигуряването достъпа до обществената информация и откритото коментиране на проблемите. Обществено –консултативният съвет към РИО Кърджали не работи. Центърът за кариерно развитие не е провел нищо, което да подпомогне приема на професионалното образование на учениците от 7 и 8  клас. В страната има интересни реализирани форми в Стара Загора, Пловдив, Велико Търново – на изложения на професионалните гимназии за мотивиране на учениците към необходимите специалности за област Кърджали. Няма нито една проведена среща с Началника на инспектората и всички  директори на професионалните гимназии, няма експерт по професионална подготовка към РИО. Опитът за реформиране на професионалното обучение бе неуспешен – завърши с протести от страна на учители и ученици.

Недоумение буди и решението  да се закрие гимназията по туризъм, след като Кърджали стратегически е определен в район „Родопи“ за развитие на селския и исторически туризъм.

Важно е в съдържанието на учебните планове да присъстват произведенията , които държат българския дух свободен и горд с историята си. Но също толкова важно е да насочим образованието и обучението в посока на прагматично професионално реализиране.

Доброто заплащане на учителския труд, подкрепата на извънкласни форми на обучение, достъпни  държавно образователни изисквания,  повече  индивидуална работа за надарени ученици и деца  и измерими качествени критерии за практическо образование могат да ни помогнат за справяне с предизвикателствата заедно.

Докато обаче политиката е основа за концепции – ще затъваме в блатото на неграмотност. Трябва всички заедно- учители, родители, бизнес, неправителствен сектор ,общински и държавни институции да начертаем приоритетите за това как искаме децата да са конкурентноспособни, за  да реализират уменията си на европейския пазар.

Успяват ли там, аз вярвам че те ще се завърнат да променят тук, защото ще искат да се докажат като можещи, успяващи , със самочувствието на утвърдени вече професионалисти. И не е вярно , че не можеш да бъдеш пророк в собственото си родно място – точно там, с познанията на специфичните проблеми, можеш да си най-полезен.

Дора Христова, СДС, управител на Областния информационен център - Кърджали  за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: