Грухтенето в парламента

Преди десет години „Атака“ влезе в Народното събрание с думите ,,Грухтящи прасета“.

Така Волен Сидеров нарече депутатите тогава, а те се обидиха доста. Обвини ги именно в това - че са топки лой, така каза, че се интересуват и грижат само за себе си. Десет годин по-късно „Атака“ вече грухти успешно заедно с другите, а последното изгрухтяване на депутата от „Атака“ беше връх. Даже по-добър от златния пръст, с който Сидеров тихо грухтеше на ушенцето на Орешарски.

По предложение на Николай Александров, от Атака, НС гласува да излезе във ваканция за един месец. Това предложение беше моментално подкрепено от 93-ма народни представители и парламентът приключи, в буквален и преносен смисъл. Вдигна се малко шум, опозицията от ДПС и БСП поиска да спре това решение, но то е факт. Народните избраници си биха камшика, казаха чао на народа и си заминаха.

Разбира се, това не е защото няма какво да решават в парламента. Пълно е с важни закони и проблеми, от комисията за „Белене“, през уж любимия им закон за корупцията и борбата срещу нея, до миньорите 500 метра под земята в Бобов дол. За международните спогодби и текущи поправки на закони да не говорим. Идва и бюджетът, за 2017-та година, данъчни закони, а има предложения, които от година чакат да видят пленарна зала. Обаче депутатите са във ваканция.

И не е като да са се преуморили. Припомням ви, че лятната ваканция на парламента е  месец. След което, през септември, те се върнаха, за да починат още една седмица по празниците. През април пак си гласуваха десет дни отпуска, а сега още един месец. За Коледа вероятно отново ще си определят десетина дни отдих, така че ако ги видим за малко през ноември - толкова, това ще им е.

Днешната неочаквана ваканция, да се позовем на стария пропаганден сериал по БНТ, би трябвало да провали възможните предизборни дебати в залата. Също като във филма - спасяваме партизаните отново, прецакваме врага, а вярното куче Цезар сега се казва „Атака“. Партизански работи, с това са закърмени нашите депутати, какво да правиш.

Проблемът е, че става дума за Народното събрание, върховният орган на управлението в България, поне според Конституцията. Така пише там, че сме парламентарна република. Че народните представители имат свободен мандат, да защитават целия народ смело и по съвест, затова и имунитет даже сме им дали. Че те са законодателите, които пишат правилата на политиката, икономиката и морала. Че те избират кабинета, който да ни управлява. Че там гражданите, ние, можем да разчитаме на представителство, да изкажем болките и нуждите си. Даже в случай на война, на извънредно положение, мандатът на НС се продължава, за да има парламент, да не остава България без най-важния орган на властта.

За съжаление, отдавна това са само думи във върховния закон на страната, празни приказки. От много години българският парламент е притурка на правителството, място за млади пенсионери. Нещо като санаториум, където си почиват приближените на властта, в замяна на което подпечатват всяко искане на тази власт. Кажете ми, кое е последното силно изказване от трибуната, последните ярки дебати, които ви разтърсиха? Кои са вашите депутати, от вашия многомандатен район, знаете ли им дори имената? Половината от тези дори не са говорили от трибуната, може и да са нями, няма как да разберем. Погледнете колко са законите, внесени от правителството, и колко са внесени от депутати. Това ще ви покаже кой е истинският законодател в България.

Народното събрание се обезсмисли, стана безпредметно. Депутатите са само палци, които натискат по сигнал едно копче. Това могат да го правят и обучени маймуни, има такива експерименти. Показваш ѝ банан - натиска зелено, показваш ѝ тояга - червено. Може да пуснем всички депутати в постоянна ваканция, няма да се усети. Достатъчно е да оставим по един от група, да праща смс, не е нужно даже да е в залата. Червено, зелено, толкова. С емотикони да го направим, да им е по-лесно.

Затова тази ваканция не е новина, не разтърси родината с чутовен скандал. Те са си във ваканция, просто един път почиват в центъра на София, друг път - на море или планина. Градски и селски туризъм е работата. И тук да стоят - какво от това? Парламентаризмът умря преди години, това срещу Радисън е мавзолей, не Народно събрание. Мъртви души, Чичиков ги купува и търгува по списък. Сега не ме питайте кой е Чичиков, питайте Гогол. Или Гугъл, все тая.

Емил Кошлуков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: