Генерал Събев: Връщането на казармата е вредна идея

"Връщането на наборната военна служба е вредна идея. По-добре да повишим възнагражденията на професионалната армия, отколкото да се връщаме към отречени и отдавна забравени практики", категоричен е ген. Съби Събев, който е номинацията на "Реформаторския блок" за стола на Маргарита Попова.
 
В навечерието на предизборната кампания кандидатът за вицепрезидент даде интервю за "Демокрация днес":
 
Генерал Събев, защо приехте предизвикателството да бъдете кандидат за вицепрезидент на РБ?
-Това решение не беше лесно за мен, трябваше да помисля. Преди това се консултирах с моите колеги от Управителния съвет на съюз „Атлантик“. Приех кандидатурата главно като покана към нашия съюз и към запасното войнство и генералитета. Тя беше и предизвикателство за мен, защото смятам, че се правят сериозни опити за дестабилизиране на страната и отклоняване от стратегическия избор, който е приела за членство в НАТО и ЕС. Откровено казано в началото не мислих, че ще стигна до крайния етап, но очевидно преценките са такива, че към момента съм кандидат за вицепрезидент на РБ, което е голяма чест за мен.
 
Може ли да кажем, че в двойката на РБ има едно съчетание между младост, експертност и вашата мъдрост?
-Това съчетание се използва в много страни. Виждам по време на тези избори е обърнато сериозно внимание на запасното войнство. Търси се опитът, стратегическото мислене. Образованието, което сме получили в различни академии действително ни е научило да мислим стратегически, да взимаме стратегически решения. За мен това е изключително важно и за  сферата на държавното управление.
 
Сякаш ролята на вицепрезидента в България винаги е била неглижирана и поставена на заден план. С какво смятате, че тази длъжност подпогама институцията Президентство и управлението на държавата?
-Аз лично не смятам, че ролята на вицепрезидента е маловажна, още повече, че и неговите правомощия ясно са предвидени в Конституцията. Той трябва да е готов във всеки един момент да изпълнява функциите на президента. Разбира се президентът му възлага малко правомощия, така по Конституция го е заложил законодателят. Убеден съм, че той трябва да е здравият гръб на президента. Те трябва да бъдат изключително хомогенен екип, двете лица на една монета, както често го сравняваме. Основното лице е президентът, но зад него винаги трябва да е вицепрезидентът. Те винаги трябва да действат заедно за постигането на целите, които са поставени без да имат  кардинално различно мнение по въпросите и решенията, които се вземат. За мен роля на вицепрезидента е изключително важна. Смятам че, би могло да се избегне един пропуск, който присъства в Закона за КСНС. В състава му вицепрезидента отсъства  като постоянен член. Аз бих предложил да се инициира поправка в този закон и вицепрезидентът да е постоянен член на КСНС. Той носи определена експертиза в Президентството, която е добре да се използва. Вярвам, че президентската институция би могла да се динамизира малко повече с разширяване броя на Съветите. Аз не виждам на този етап Съвет по демографското развитие към Президента, тъй като демографския проблем е изключително важен за страната. Ние сме застаряваща нация, с намаляващо население и този въпрос трябва да се обсъжда на най-високо държавно ниво за очертаване рамките на една ефективна демографска политика, за спирането на негативния тренд, който има в демографското развитие на страната и неговото обръщане. За стабилизиране на опасната тенденция за развитието на страната. Така че, президентът и вицепрезидентът могат да инициират много полезни инициативи за укрепване на държавността, за изграждане на баланса в страната, за единомислие и единодействие по основните проблеми на обществото ни. Вицепрезидентът също има важна роля и независимо от по-ограничените конституционни правомощия, които са му предоставени аз мисля, че при една по-динамична президентска институция той ще си изпълни тази роля.
 
Предстои стартът на предизборната кампания. Какви ще са основните послания, които ще отправите към избирателите на РБ и разбира се към по-широк кръг от десни демократично мислещи избиратели в България?
-Аз мисля, че едно от ключовите послания трябва да бъде неотклоняване на България от европейския и евроатлантическия път. Няма начин да просперираме като страна извън ЕС, няма как да гарантираме максимално своята отбрана и сигурност извън НАТО. Това е ключовото и аз мисля, че много хора го разбират. Разбира се когато говорим за послания, може би едно от посланията трябва да бъде – „С разум и достойнство в европейското семейство“. Тоест да използваме максимално механизмите, които предоставят двете организации, в които членуваме за защита на нашите национални интереси. Да правим това с достойнство,стремейки се да не отстъпваме от ключовите национални интереси и да се опитаме да използваме тези механизми за тяхното достигане. У нас вече се поражда евроскептицизъм и много хора смятат, че ЕС е вредна организация за България, даже има призиви от определени сили за преосмисляне на членството ни в ЕС и НАТО, дори за напускане на тези организации. Считам, че нашето послание трябва да бъде в обратна посока – засилване и стабилизиране на нашия европейски път. Друго важно послание трябва да бъде свързано със сигурността в страната и по-конкретно със сигурността на гражданите. Усеща се остър дефицит на сигурност, гражданите не се чувстват сигурни. И тук трябва да се обединят усилията на всички институции, които имат отношение към вътрешната сигурност и ред в страната, за да може гражданите да се чувстват спокойни. Да няма обири, да няма нападения, да няма измами. Това също е важно послание, а президентската институция определено има отношение към тези проблеми.
Разбира се икономическият просперитет на страната също така е важно направление. И президентската институция трябва да спомага в това отношение. И за по-силна социална държава. Аз мисля, че президентът и президентската институция трябва да бъдат гарант за правата на човека. Също гарант за върховенството на закона. За това също се усеща остър дефицит в нашата страна. Очевидно ако нашата съдебна система не заработи по западните стандарти – нещата няма да се променят към това. И аз мисля, че президентската институция има важна роля и лостове за въздействие, за да приложим на практика съветите, които дълги години ни отправят по отношение на борбата с корупцията, борбата с престъпността, върховенството на закона.
Важна е ролята на президентската институция във външната политика на страната. Аз мисля, че едно от посланията трябва да бъде да провеждаме балансирана, принципна външна политика, която да защитава достойнството на страната и интересите на страната без поддаване на натиск на различни регионални сили, а хармонизирано с ЕС и НАТО аз мисля, че ние ще постигнем по-добре външнополитическите цели на държавата. 
Има и други послания, които могат да се отправят. Например реформата в науката, образованието, иновациите, които са изключително важни за просперитета на една страна, така че ние ще дообмислим и много ясно ще отправим нашите послания към българските избиратели.
 
Заговорихме за НАТО. ПГ на „Патриотичния фронт“ предложи законопроект за връщане на задължителната военна служба (отхвърлен на първо четене). Вие като генерал от българската армия как бихте коментирал тази инициатива?
-Много пъти съм коментирал тази инициатива. Тя е безполезна и вредна, тъй като насажда някакви очаквания в нашето общество, че връщайки наборната военна служба ние ще решим проблемите с отбраната на страната. Не е така. Аз съм подчертавал много пъти, че е невъзможно за шест месеца да се подготви един съвременен войник плюс това системата която се предлага е шест месеца след това излизане от армията, набиране на нови хора, тяхното обучение. Фактически това ще се превърне в школа за начално военно обучение на тези младежи без армията да има възможност да ги използва. Принципите на отбранителното строителство в много страни е да се изграждат способности, които след това армията да използва във всеки един момент. За пълната подоготовка на един войник са необходими минимум една година с малък период от време за неговото използване. Нормалното е както беше по-рано: двегодишният срок. Но очевидно нито обществото има тази нагласа, нито свободното движение на хора благоприятства връщането към един такъв отхвърлен модел, който беше. Още повече, че ресурсите за отбрана, които отделя нашата страна едва достигат ние да развиваме професионална армия, да започнем модернизация на въоръжените сили, за да можем да изградим тези способности, които се очакват от нас като съюзна държава. Така, че усилията които се полагат трябва да се насочат към изграждането действително на професионалната армия, нейната модернизация, защото една добре екипирана, подготовена и обучена войска може да изпълни функциите и задачите на една двойно по-голяма наборна армия. Аз считам, че тези инициативи имат предимно популистки характер, особено в предизборната кампания, но много хора в България, включително и депутатите на РБ в Народното събрание са разбрали безсмислието на тази идея.
 
Бихте ли дали решение как би могъл да се разреши въпросът с острата нужда от квалифицирани кадри за армията?
Действително ние срещаме проблем при набирането на професионални войници. Това е нормално предвид по-ниското заплащане. Трябва да има много ясно кариерно развитие и възможности, които могат да бъдат осигурени с промени в Закона за отбраната. Нека да ви разкажа един случай. Навремето във френските военновъздушни сили в началото на 60-те години силно нараства аварийността. Събират се огромни държавни комисии как да решат този проблем. Решението го е подсказал един психолог – увеличете три пъти възнаграждението на летците във Франция, с това ще подобрите силно подбора за летци, тяхната подготовка и въпросът с аварийността ще бъде решен, както и действително става. Така, че аз бих пледирал за чувствително повишение на възнаграждението за наборните войници, очертаването пред тях на много ясно кариерно развитие включително и разрешението да кандидатстват и да завършат паралелно образование докато служат. Подобна е практиката в много страни по света, както и в САЩ. Офицерите, които служат завършват по един или два университета. И след като приключат договора си за кадрова военна служба могат да се реализират много добре в гражданския сектор. Така че това е решението, което предлагам.
А колкото до военното обучение на населението – аз мисля, че решението е в засилване на военното обучение в средното и висшето училище. Само така могат да се придобият навици и първоначална военна подготовка, която в последствие да се доусъвършенства с курсове във въоръжените сили каквито и в момента се предлагат в закона за резерва на въоръжените сили. Там е най-ясната схема, по която трябва да решаваме този проблем.
 
Споменахте закона за отбраната и въоръжените сили – правителството и в частност министър Ненчев започнаха сериозна реформа. Бихте ли очертали  кои са основните приоритети и акцентите в тази реформа?
-Основното е програмата за развитие на отбранителните способности и планът за развитие на въоръжените сили до 2020г. Там са набелязани всички неща, които трябва да се случат, нямаме време да обсъждаме детайлно всички изготвени документи, но във всички случаи модернизацията, стартирането на първите модернизационни проекти, с които закъсняваме вече 12 години. Този процес трябваше да започне още през 2004-та година с приемането на България в НАТО. Така, че стартирането на тези най-приоритетни проекти – за ВВС – придобиването на нов многоцелеви изтребител, триизмерни радари. За ВМС – два многоцелеви патрулни кораба, за сухопътните войски – бойна бронирана машина, с която ще се реализират напълно способности на патрулните бойни групи, които сме изградили. Това са най-важните неща, които трябва да стартират и държавата има решимост да ги проведе(след като има решение от най-високо ниво), остава да се осигурят финансовите ресурси, които ще бъдат заложени в следващите бюджети. Това е началото и трябва да се започне  отнякъде. 
Другото е грижата за личния състав и социалната стабилност на състава на въоръжените сили. По отношение на този проблем също се предвиждат мерки. Това са основните направления в реализацията на плана. Ще има разбира се леко преструктуриране. Предвижда се също така и леко повишаване правомощията на началника на отбраната. Например извеждането на специалните сили на лично на подчинение на началника на отбраната. А нека както са сега – разпръснати във всички родове войски. 
Всичко това са полезни неща, които ще направят нашите въоръжени сили по-добре екипирани, по-добре подготвени и оперативно съвместими със своите съюзници от ЕС и НАТО. 
 
Има ли разделение между силните страни в ЕС – Германия/Франция и така наречената Вишеградска четворка? Все пак унгарският премиер беше на посещение у нас и чухме неговото мнение.
-Не бих казал разделение. По-скоро различни виждания, което е нормално за един такъв съюз. Нормално е да има разнообразни мнения докато се намери правилнит баланс за взимане на решения. Аз бих казал, че ЕС като че ли подцени опасността от бежанската вълна. Трябваше още преди 2-3 години когато започна да се очертава тенденция за все по-широк наплив на бежанци в Европа ЕС бързо да вземе своето решение. Но понякога в тези организации решенията трудно се вземат бързо поради различните виждания на страните-членки в тези съюзи и трябваше да се срещнат с тези проблеми различни страни като Гърция, България, Италия. Също така да бъдат наводнени от бежанци, за да може ЕС да разбере, че отделните страни колкото и да притежават способности понякога в тези кризисни ситуации не са в състояние сами да се справят с едно такова предизвикателство, за което е необходима съюзна помощ. И ЕС действително направи първи стъпки в правилната посока. Предстои въвеждането на новата гранична служба на мястото на „Фронтекс“, която ще разполага с един контингент от 1500 гранични полицаи/служители, които при необходимост могат да бъдат разгърнати там където има проблем. Но тези решения трябваше да бъдат взети преди 2-3 години. Това е проблемът. Сега кризата ескалира и взетите решения в спешен порядък няма гаранция, че ще бъдат най-добрите. Но вярвам, че ЕС вече осъзна проблема, виждаме , извънредната среща на Върха в Братислава също е пример за това. Лидерите видяха опасността за Съюза, видяха риска за неговото съществуване и съм сигурен, че ще вземат адекватните решения. Първо да бъдат подпомогнати страните, които са гранични на ЕС, да бъдат укрепени най-вече външните граници. Погрешно е във вътрешността на Съюза да се изграждат нови граници, което копрометира изцяло Шенгенските споразумения, така че вярвам, че взетите решения ще бъдат верни и полезни за всички. 
 
Ще има ли сблъсък на генерали в тази предизборна кампания?
-На този етап очевидно двама генерали са номинирани. Единият за президент в рамките на лявата коалиция, другият за вицепрезидент в „Реформаторския блок“. Има слухове в обществото, че кандидатът на ГЕРБ за вицепрезидент също ще бъде запасен генерал или адмирал. Номинациите ще покажат в следващите дни и седмици. Но това не е лошо. Не е проблем, че се използва този потенциал стига партиите да виждат действително в тези кандидатури качества които са необходими за заемането на високите държавни постове.
 
Гео Тешев за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: