Време за демократи

В края на август вече са почти ясни основните кандидати за президентските избори.

БСП вдигат генерал Радев, националистите – Каракачанов, а реформаторите са на финалната права за определяне на своята номинация. Управляващите от ГЕРБ ще са последни, но в това няма нищо учудващо. Последни бяха и преди пет години(2011г.). Тогава обявиха имената на Плевнелиев и Маргарита Попова в първата неделя на септември. Несъмнено могат да си го позволят. Имат най-силните структури, техни са кметовете във всички големи градове, в тях са лостовете на властта и на национално ниво.

Вероятно в ляво ще се появят още няколко претенденти за оредяващия електорат на социалистическата партия. Вероятно това ще са Калфин и Татяна Дончева. Но борбата им ще е за участие в разпределението на позициите след четвърто място в предизборната надпревара.

Тоест – нека се върнем на фаворитите.

Със силна заявка за добро представяне са реформаторите. Припомням, че блокът бе създаден с условието, че заедно ще участва в пълен цикъл от избори. А вотът за държавен глава ще е последното състезание преди евентуалното предоговаряне на условията в коалиционното споразумение. Дотук РБ отбелязва градация и прогрес в своето представяне. И то след катастрофалните за десницата парламентарни избори през 2013-та. Тогава явилите се поотделно реформатори останаха далеч под бариерата за влизане в 42-то Народно събрание.

След това масовите протести срещу кабинета „Орешарски“ акушираха рождението на един нов десен проект, който да предложи на избирателя алтернатива на ГЕРБ – голямата партия в горепосочения политически спектър. Идеята донякъде успя. Реформаторският блок съумя да генерира обществено доверие, което им позволи участие като по-малкия партньор на Борисов във властта. Безспорно е, че РБ улови и катализира интересите на големи групи от обществото, олицетворяващи се с модерния десен субект, с интелигентния, дори консервативен глас на предприемчивите и кадърни граждани на големите градове. На тези, които са хванали съдбата в свои ръце, които искат да решават, а на да следват чужди решения.

И тук именно се крие решението на реформаторския гамбит, на който сме свидетели през отпускарския август. Защото лидерите на Блока вече повече от месец тупат топката относно своята номинация за президентските избори. Това меко казано изнервя техните гласоподаватели. Просто защото те са забъркани от друго тесто. С друга мая е тяхната закваска.

Фенът на реформаторите не чака директивата от Генерала. Това правят в ГЕРБ.

Той не слуша сляпо заповедите на Политбюро (Изпълнително бюро). Това се случва в БСП.

Не следва в зомбиран унес волята на вожда и предводителя. Така работят хората на Волен, Каракачанов и Валери Симеонов.

Десният човек е индивидуалист. Неговата свобода, на основата на зачитане на чуждите такива, е в основата на мирогледа, светоусещането и възгледите му за случващото се в обществото и държавата. Той има мнение и държи да го изрази. По всеки въпрос, който счита за важен в общността към която принадлежи. В противен случай – просто ще я напусне.

Това трябва да разберат водещите фигури в Реформаторския блок.

Техният реформаторски гамбит е твърде простичък. Няма нужда си Каспаров или Карпов, за да го разшифроваш. Блокът има нужда от силно представяне на президентските избори. Но преди това им е необходимо решение – кой точно да е техният представител. Ами нека питат своите хора.

И това не означава измисления референдум, който направиха Корнелия Нинова и социалистите. Те питаха своите структури как да се явят на избори, организациите гласуваха, че искат с Първанов, а после техните началници еднолично прекратиха преговорите за коалиция с АБВ. Цирк, мимикрия и задкулисие.

Каквото десният човек не търпи. Дори напротив – бързо надушва и когато разбере, че е измамен – хич не го търси за подкрепа оттам насетне.

Реформаторите трябваше от самото начало на разговорите да послушат СДС. Председателят на „сините“ Божидар Лукарски предложи на своите партньори най-честния и демократичен механизъм за излъчване на общата номинация – първично гласуване в рамките на „Реформаторския блок“.

Най-старата партия в Блока има опит с вътрешните избори преди национален вот. По подобен начин десницата избра за свой кандидат президента Петър Стоянов през 96-та. В последствие той отвя с убедителна преднина социалиста Маразов и вицето му Бокова (днес кандидат за генсек на ООН).

Това щеше да даде солидно предимство на реформаторите. Те вече щяха да са в същинска кампания. Борещите се за доверието на десния избирател от сутрин до вечер имаха възможност да изразяват своите тези в медиите и социалните мрежи. Да спорят, да коментират, да налагат визия и послания. Да убедят десния човек защо са важни тези избори. Защо е важно да отиде до урните, а не да проспи почивния неделен ден през хладния ноември. Защо е важно да подкрепи реформаторите, а не големия в дясно ГЕРБ. Кои са сравнителните предимства на Блока? И къде виждаме заплахите за страната ако левицата и проруските лобита се върнат в играта при тяхно силно представяне на есенния вот.

Уви, нищо подобно. Лидерите на РБ сякаш се уплашиха от предложението на СДС. Твърде странно е претендиращи за десни политици да спират гласа на своите гласоподаватели. Да демонстрират явен отказ от изслушване на десния избирател.

Нещо повече – според председателя на СДС Лукарски – вътрешните избори трябваше да бъдат проведени чрез електронно гласуване. Тезата на икономическия министър е съвсем ясна – нали всички подкрепяхме тази технология за упражняване на вота; нали в зала поддържахме мнението, че така ще дадем възможност на българите в чужбина да гласуват по-лесно; че така ще стимулираме активността на младите и активни граждани; че на дясна партия и прилича прилагането на това нововъведение в предизборните кампании у нас.

Не само, че отказаха. Но и си послужиха с редица фамозни аргументи, които принизяват (уж) реформаторската роля на Блока в актуалния политически дебат. Чухме (от основна партия в РБ), че хакери и тролове щели да саботират процеса. Ами то и на избори се купуват гласове, подменят секционни протоколи, манипулират бюлетини, карат се под строй работници и се договарят с ромските барони в гетата. Това е публична тайна. И факт, който е документиран хиляди пъти от журналистически репортажи, полицейски разследвания, даже и присъди има понякога. Защо в такъв случай тази партия не се откаже от участие в изборите? Като ги е страх от подмяна на електронния вот, нека не участват и в този с бюлетини. Така ще са сигурни, че всичко е наред и няма кой да ги измами. Така ще запазят честността и почтеността си неопетнена.

Да не говорим, че същите бяха сред гласовитите привърженици на електронното гласуване, когато то се обсъждаше в парламента. Значи когато говорим за нещо, което ще ни даде точки в дадения момент по актуален казус – може. Пък кога и дали ще се въведе – има време. Като приказката за камиларя, който обещал на султана, че за една година ще накара камилата да говори. Пък след изтичане на срока – я камилата, я камиларя.

Въпросната основна партия в Блока поиска всички да се съобразят с нейното мнение за името на общата кандидат-президентска кандидатура. Причина за това, според тях, е най-сериозната тежест, която са демонстрирали на местните избори. Тук възникват два въпроса:

1. Защо СДС няма тази претенция при положение, че техните съветници бяха най-много сред избраните представители на РБ?

2. Защо изобщо говорим кой колко е изкарал поотделно? Поради простичката причина, че във всички общини те се явиха в рамките на коалиция „Реформаторски блок“. Помним отлично какъв бе резултатът от самостоятелното участие на партиите в парламентарните избори през 2013-та – всички заедно под бариерата за влизане в 42-то НС.

3. Как демократи използват количествен аргумент за силово налагане на кандидатура? Все едно слушаме махленския скандал за числа и проценти между Нинова и Първанов. Откога „Реформаторският блок“ си служи с реториката на „Позитано 20“?

И в крайна сметка – кой не хареса електронното допитване на СДС? Кой десен политик (може да) е против това?

Излиза, че някой е демократ, но само когато му изнася. И когато съвпада с личните му политически цели и тяснопартийната изгода.

Днес е време разделно за Реформаторския блок. Време за демократи, а не за генерали, както написа една популярна журналистка преди няколко седмици.

Време за отговорни десни решения. И отговорни политици.

Даниел Петров за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: