Брюксел и Москва остават разделени

   Всички погледи по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург бяха вперени в председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. И по-точно в срещата му с руския президент Владимир Путин.
 
Юнкер определено беше най-значимият гост в Санкт Петербург. Само че, ако някой се е надявал, че бившият премиер на Люксембург е дошъл на форума, за да предложи затопляне на отношенията с Русия, е в дълбока грешка.
 
Визитата на Юнкер, макар и значима, и зрелищна за медиите, очаквано не стана пробив в диалога между Брюксел и Москва.  Темата е особено актуална в момента, след като се появяват мнения в подкрепа на смекчаване на мерките срещу Кремъл. До края на юни страните от ЕС трябва да вземат решение дали да продължат или да отслабят санкциите. Въпреки някои промени в настроенията в западните столици ограниченията няма да бъдат смекчени. Дори напротив, ще бъдат продължени, вероятно за срок от най-малко половин година. Мотивите на Брюксел са, че Минските споразумения са в задънена улица. Обвиненията за статуквото са насочени към Москва, а не към Киев.
 
Високопоставени източници от Брюксел неотдавна информираха за сериозни разногласия в ръководството на ЕК около визитата на Юнкер. Основният въпрос е дали посещението на председателя в Русия е необходимо. Според официалните лица в Брюксел се страхуват „Юнкер да не се върне от Санкт Петербург с празни ръце”, а междувременно „руската пропагандна машина да изстиска от тази визита всичко възможно”.
 
Освен това скептиците предполагаха, че шефът на ЕК ще трябва „да изслуша дълга обвинителна реч” от руския президент. Това вероятно ще си остане само между Юнкер и Путин, но едва ли стопанинът на Кремъл е пропуснал да сподели на срещата своята версия за отношенията между Москва и Брюксел. Русия постоянно твърди, че диалогът е разрушен по вина на Европа.
 
От руска гледна точна Кремъл едва ли ще опита да подобри диалога точно в сегашния момент. Преди дни бившият финансов министър Алексей Кудрин, днес заместник-шеф на президентския Икономически съвет, предложил геополитическото напрежение да бъде намалено. Идеята му трябва да помогне на Федерацията да пробва да се интегрира в световните технологически вериги. „Русия не започна първа”, отговорил Путин според авторитетния в. „Ведомости”.
 
Доводът, използван обикновено от десетгодишни хулигани: не сме започнали първи, е особено показателен.  Той кристално ясно описва основното послание на руската външна политика в момента. В навечерието на поредната дискусия по въпроса за продължаване на западните санкции. „Не сме започнали ние, не сме ние лошите, да се сдобрява онзи, който е почнал”.
 
Пред руските граждани подобна позицията от Кремъл се представя като позиция на силния. Освен това, до президентския вот през 2018 г. Путин няма интерес да форсира диалога. Казано по друг начин – предизборната кампания не е времето да се позволяват каквито и да са значими компромиси. А и изолацията на Русия вече е нещо обичайно и едва ли ще е толкова болезнена, че да тласне Кремъл към пробивни инициативи.
 
Съвсем по различен начин изглежда подобна политика на Москва в очите на Стария континент. Голямата цел на Кремъл в момента определено е да внесе разделение в европейската съпротива срещу руската агресия в Украйна. Това е част от голямата игра на Путин с Брюксел.  Русия желае в момента да си подсигури възможност да заяви, че другата страна в Минския договор не спазва обещанията си. Само че по всичко изглежда, че подобни тактически прийоми са обречени на провал. Не е изненадващо, че ЕС се готви за пореден път да удължи действието на санкциите.
 
Някои европейски лидери изявяват притеснения относно строгите санкции срещу Русия. Особено деликатни са темите в енергетиката и финансовия сектор. Точно в тези области са най-сериозните икономически загуби от европейската страна на барикадата. Въпреки някои пукнатини в ЕС по всичко изглежда, че санкциите ще продължат. В края на май лидерите от Г-7, включително британският премиер Дейвид Камерън, френският президент Франсоа Оланд, германският канцлер Ангела Меркел и италианският премиер Матео Ренци, подкрепиха удължаването им.
 
 
Санкциите бяха и остават „обвързани с пълното прилагане от Русия на споразуменията от Минск и зачитането на суверенитета на Украйна". В търсене на облекчаването им Кремъл води кампания на дезинформация и сплашване. Всичко това има за цел да разруши връзките между ЕС и САЩ, както и между отделните членове на съюза.
 
Подобна тактика даде някакви резултати. Появяват се знаци, че подкрепата за облекчаване на санкциите расте. Преди седмица френският Сенат прие необвързваща резолюция, която призовава за „постепенна и частична” отмяна на ембаргото.  Освен това от Унгария се носят слухове, че дясното правителство в Будапеща може да опита да блокира консенсуса за продължаване на санкциите на юнската среща на върха на ЕС. Засиленият натиск от страна на националисти в Европа също може да намали подкрепата към удължаване на срока. Като цяло обаче действията на Русия са обречени. Дори и от вътрешни противоречия във Федерацията.
 
Кремъл допусна фундаментална грешка. В Русия още смятат европейците за слаби, безпринципни и крайно наивни. И Москва продължава да ги ядосва и плаши с бойни паради, войната в Украйна и свързаната с тях пропаганда в петорен размер. Заблудите на телевизионните канали „Русия днес” и „Спутник” изглежда не са особено ефективни. Въпреки огромните си бюджети.
 
Европейците добре виждат необходимостта от подкрепа за удължаване на санкциите. И дават сигнали, че мислят по същия начин. Помните ли музикалният конкурс Евровизия? Преди финала в Швеция руският представител се водеше за сигурен фаворит. Само че загуби крайната битка от... украински конкурент. От Кремъл естествено вдигнаха врява до небесата. Организаторите бяха обвинени във всички възможни грехове. Най-дипломатичният сред тях – политизиране на конкурса. Все по-често си мисля, че може би този път не става дума за руска параноя. Просто никой европеец не харесва агресори. Включително гласуващите на Евровизия.
 
Анатоли Стайков за Демокрация днес

коментари

Напишете вашия коментар: